Служебното правителство, което най-вероятно съвсем скоро ще остане в историята, обмисляло да приеме Наредба за стандартите за ранно детско развитие. "Цялата Мара втасала", както казва народът, че държавата стандарти ще пише за отглеждане, възпитаване, социализиране и обучение на децата от 10-месечна до тпригодишна възраст в яслените групи на детските градини.
"Правителството има за приоритет да инвестира в областта на детското здраве и образованието, и то още от най-ранна възраст с ясното съзнание и убеденост, че ранното детско развитие е инвестиция в икономиката и благосъстоянието на нацията", мотивират се авторите. Хубава идея, но да е приоритет на служебен кабинет, някак не иде.
Първото, което трябва да направят управляващите, е да осигурят възможност за прием на всички малчугани в детските заведения, пък после да спускат правила за отглеждането им. Защото децата, които по един или друг начин са приети в ясла или детска градина, ще бъдат гледани различно от тези, които не са успели да влязат. И тогава възпитанието ще е изначално сбъркано.
Идеята за икономиката и благосъстоянието на нацията обаче може да се реализира много по-бързо, ако, първо, се напишат стандарти за депутатите. Ефектът ще е много по-голям.
Може например да се акцентира върху потребността от движение в ранните периоди на детството – ходене, бягане, катерене, скачане и т. н. Защото депутатите със здраво тяло и здрав дух няма да имат постоянна нужда от служебни коли, което впрочем е практика на мнозина от западните им колеги.
За децата от 10 месеца до три години се знае, че приоритет в областта на физическото им развитие са овладяването на навици за лична хигиена и самообслужване. За друг вид хигиена може да се говори при управниците. Защото в политико-икономическите им битиета и връзки днес хигиената е напълно занемарена, а самообслужването е заменено с платено обслужване.
Дете на една година, според проекта на наредбата, трябвало да може да разпознава различията между познати и непознати лица, на две години детето трябва да може да имитира и повтаря действия и думи на възрастни, а на три – да може да прави разлика между неодушевени и одушевени обекти от един вид.
За депутатите пък може да се запише, че през първата година в парламента е нормално поне веднъж да се изкажат от трибуната, дори с местно наречие, вместо да мълчат като риби и послушно да натискат копчетата за гласуване.
Ще е добре за избраниците ни да не забравят още през втората година разликата между личния и обществения интерес. Колкото до третата и четвъртата година от мандата им, препоръчваме често да им се напомня откъде са тръгнали. Както и че безбройните им и невинаги смислени командировки у нас и в чужбина ги плаща същият тоя електорат, който ги е избрал. От преки наблюдения знаем, че повечето ни депутати – скоро след като положат клетва, заживяват в друг паралелен свят, който няма нищо общо нито с избирателите, нито с децата.
