Метрото е най-удобният начин за всеки турист за опознаване на Париж. То прави всички забележителности лесни за посещение. Във всеки хотел можете да си вземете безплатна карта със схема на линиите.
Изграждането на Парижкото метро (Metro de Paris) изостава в сравнение с дрги големи градове. Официално то е открито на 11 март през 1905 година, макар че започва да работи от 19 юли 1900 година. Метрото разполага с 16 линии и 380 метростанции и превозва най-големия брой пътници в Европа с над 1.5 милиарда пътника на година. Градската мрежа е разширена с допълнителна независима мрежа от железопътен транспорт, обслужващ предградията на френската столица, известна като RER.
Днес никой турист не може да опознае френската столица без да използва Парижкото метро. То е отворено за превоз на пътници всеки ден от 5.30 до 1.15 часа (2.15 часа във вечер преди почивен ден). Превозите се извършват срещу редовен билет или абонаментна карта. Превозните документи се валидират на влизане и позволяват неограничен брой пътувания по всички линии без да се излиза от метрото. Всяка линия има собствен номер и цвят, което прави цялата система много лесна за ориентиране.
В зависимост от продължителността на валидност съществуват няколко вида превозни документи. Билет за единично пътуване (наречен Ticket t). Този вид билет позволява пътуване по всички линии на метрото без то да се напуска в рамките на 2 часа. Еднодневната карта за многократно пътуване (наречена Mobilis) позволява пътуване по всички линии на метрото без ограничение в рамките на един ден. Седмична или месечна абонаментна карта (наречена Carte Orange), с която се пътуване по всички линии на метрото в рамките на една седмица или един месец. В зависимост от вида си, картата е валидна в рамките на една календарна седмица (от понеделник до неделя) или един календарен месец (първи до последен ден на месеца). Годишната карта (наречена Carte Integrale или imagine R за студентите) е валидна една година за всички линии на метрото.
Всички превозни документи са снабдени с магнитна лента, на която се отбелязва датата и часа на влизане в метрото при валидиране. През последните години навлиза в употреба и безконтактна карта с чип (passe Navigo), която замества картите с магнитни ленти.
При таксуване на влизане в метрото поставяте билетчето в отвора, машината го глътва и ви го връща метър по-напред. Пазете билета си до напускане на метрото, защото на изходите на станциите може да има проверяващи, които да ви го поискат!
Мотрисите в Парижкото метро имат някои особености. Като изключим най-новите модели, останалите не са с автоматично отварящи се врати. При най-старите има лостче на вратата, което се вдига нагоре, за да се отвори тя. При по-новите модели то е заменено с бутон, който се натиска. Следете надписите на станциите, за да не изпуснете своята.
Първите планове за построяване на железопътна мрежа в Париж датират още от средата на 19-ти век. Между 1856 и 1890 г. се появяват няколко сериозни проекта за изграждане на подземна или въздушна мрежа, но нито един от тях не се осъществява.
Междувременно някои други големи градове построяват първите градски железопътни мрежи – Лондон (1863 г.), Ню Йорк (1867 г.) и Будапеща (1896 г.). В същото време в Париж условията за движение се влошават и с наближаването на Световното изложение през 1900 г. градските власти решават да предприемат мерки за изграждане на железопътна мрежа в града.
На 20 април 1896 г. проектът на Фюлжанс Биенвеню и Едмонд Юе е приет и е обявено, че реализацията на "градска железопътна мрежа" в Париж е от изключително обществено значение, което става със закон от 30 март 1898 година. Според приетите планове парижкото метро трябва да бъде подземно, с електрическа тяга и нормално междурелсие. Първата копка на метрото е направена на 4 октомври 1898 г. в рамките на договор подписан между градските власти на Париж и CMP – Компания за железопътен транспорт в Париж (Compagnie du chemin de fer Métropolitain de Paris).
