ЕС: плашилото на двете скорости

охлюв ес

Краят на Европейския съюз? Разделяне на общността на две категории – първа и втора? Или напротив – връщане към корените му? Последният развой на събитията около ЕС даде храна на различни догадки, включително и че приемането на различни скорости, по които ще върви интеграцията между страните членки, не е нищо повече от освобождаване на по-напредналите от източноевропейския баласт, но без да се нанася удар по престижа на европейския проект.

Някои наблюдатели направо изтъкнаха, че реално нищо не се е променило на Стария континент през последните 1200 години – от времето на империята на Карл Велики. И тогава районът между Северно море и Италия е представлявал икономически, политически и културен център на Западна Европа и тази ситуация се е запазила до основаването на Евросъюза, чието ядро остават държавите от Бенелюкс плюс Франция, Германия и Италия.

При тази ситуация решението съюзът да продължи развитието си на различни скорости би могло да се тълкува като признание на неговото ядро, че проектът "Единна Европа" се е провалил. Всъщност мнозина смятат, че ЕС отдавна е разделен на център и периферия и приемането на различните скорости само ще институционализира фактически съществуващото положение.

Дали обаче е така?

Независимо дали я наричат "диференцирано сътрудничество" (Франсоа Оланд), "Европа на различни скорости" (Ангела Меркел) или "различни равнища на интеграция" (Паоло Джентилони), очевидно това е идеята, която ще определя развитието на общността през следващите години. Както определи председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, същността й се свежда до следното: отделните страни могат да се групират в името на определени проекти, ако останалите не желаят да участват в тях. Остава обаче открит въпросът как ще функционира многоскоростната Европа, когато намеренията бъдат претворени в дела? Или както се е изразил един висш европейски дипломат, цитиран от "Политико", идеята наподобява чудовището от Лох Нес: "От време на време се появява, но така и не сме го виждали."

Известна светлина уж хвърли последната среща на върха. На нея лидерите на държавите членки обсъдиха декларацията, която трябва да приемат на 25 март в Рим, когато ще се честват 60 години от подписването на Римските договори, дали началото на ЕС. Финалният вариант на документа съдържаше уверения, че "вратата ще остане отворена за онези, които искат да се присъединят по-късно, и ще бъде запазен единният пазар, Шенгенското пространство и съюзът като едно цяло".

Целта на тези думи очевидно бе да се внесе известно успокоени у онези страни, които изостават от отличниците, но не искат да останат зад борда. В т. нар. Бяла книга, в която Жан-Клод Юнкер представи пет възможни пътя на развитие, вариантът с различните скорости бе илюстриран с безобидни примери от рода как 12 членки са се разбрали да хармонизират регулациите за превозните средства.

Всъщност, както отбелязва агенция "Блумбърг", Европа на различни скорости ще означава на първо място придвижване на държавите от "ядрото" в посока фискален съюз. Не се знае кои от тях ще искат да се включат в него и дали желаещите ще отговарят на необходимите критерии, но ако има нещо сигурно, то е, че такъв развой на събитията ще обезпокои получателите на европейско финансиране, които не членуват в еврозоната. Не е известно засега да речем дали образуването на фискален съюз няма да доведе до това главните парични контрибутори на ЕС да пренасочат повече пари към собствения си общ бюджет, като по този начин бъдат ощетени реципиентите, останали извън споменатото финансово обединение? Този въпрос скоро няма да получи отговор, но самото му поставяне обяснява част от тревогите, породени у представителите на "Нова Европа".

Има и още един проблем – какво ще стане с онези страни членки, които проявят желание за по-дълбока интеграция, но не отговарят на нужните критерии? Дали ще останат завинаги зад борда на "ядрото", формирано още при Карл Велики? Съдейки поне по обявените намерения, едва ли, защото не става дума за формиране на единен блок, придвижващ се по-бързо, а за различни области на интеграция, в които различни държави по своя преценка (и според своите възможности) ще могат да се включат. Реално това няма и да е нещо ново – например границите на еврозоната и Шенгенското пространство не се припокриват.

Дори за страни на "опашката", за каквато можем да определим България, не е загубено всичко. За наше членство във фискален съюз едва ли ще може скоро да се говори, но включването ни в еврозоната изглежда постижимо. Същото се отнася и за включването ни в бъдещия енергиен съюз. По-деликатни са нещата с влизането ни в Шенгенското пространство, както и с интеграцията ни в областта на сигурността и отбраната. В този случай ще е ключово доверието, което европейските партньори имат към българските институции, отговарящи за съответните области. Иначе казано, интеграцията ни няма да е зависима от икономическото ниво на страната, а от политическата ни воля. Като успешното решаване на тази задача със сигурност ще повлияе положително и на икономическото ни развитие.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст