Евростат отново потвърди една стара истина – българското вътрешно министерство продължава да тежи като воденичен камък на републиканския бюджет, без в същото време да ни предлага качествена услуга "сигурност". Тази седмица статистическата служба на ЕС изкара данни, че по харчове за сектор "Сигурност" държавата ни е на почетното първо място сред останалите страни членки. Почти 7 на сто (6,8%) от всички бюджетни разходи отиват за опазване на обществения ред. За сравнение – средният процент за ЕС е почти наполовина по-малък – 3,7 на сто.
Рекордът обаче не е нов за нас – почти същите проценти са отчетени и през 2015 и 2016 година. Дори през 2015-а гласуваният бюджет на МВР беше около 1 млрд. лв., което не попречи в края на същата година вътрешното министерство да "изсмуче" общо над 1,44 млрд. лева.
Що се отнася до качеството на предлаганата услуга, достатъчно е да си дадем сметка за ръста на частния охранителен бизнес у нас. По последни данни в момента в България оперират над 1300 лицензирани частни охранителни компании, в които са заети около 70 000 души. Докато само в МВР работят около 45 000 души, които заедно с останалите служители от сектора струват на хазната по 2.4 млрд. лв. годишно.
Най-активни в осветяването на този проблем се оказват не хората на високи постове в сектора, а експертите от Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР). Според тях ведомството е най-дълго реформираното министерство и в същото време е най-нереформираното.
Шефът на синдиката Валентин Попов неведнъж е заявявал, че реформата на такава тежка система като МВР трябва да се прави планирано, което досега не се е случвало. Синдикалистите предлагат преди да се мисли за реформа, да се направи функционален анализ на системата, за да стане ясно как би трябвало да изглежда министерството след приключване на реформата.
Не е тайна, че като бе реализирана реформата на бившия МВР-шеф Румяна Бъчварова, ведомството изпадна в ступор. В основата й е идеята на бившия вътрешен министър Веселин Вучков (министър от 7 ноември 2014 до 11 март 2015 г.) служителите на административни длъжности да работят по Закона за държавния служител. Бъчварова обаче творчески разработи идеята, според която промените трябваше да засегнат само новоназначените, и сега те се стовариха върху главите на всички служители.
В момента служебните правоотношения на служителите с висше образование и административни функции са преобразувани от Закона за МВР по Закона за държавния служител, но без да са били прекратени преди това. Според синдикалистите това се прави с цел икономии – от обезщетения при напускане, заплати и прочие. Сега в МВР всъщност има три вида служебно правоотношение: служебно правоотношение по Закона за МВР, служебно правоотношение по Закона за държавния служител и трудови правоотношения съгласно Кодекса на труда.
Липсата на визия доведе дотам, че заради различните правоотношения служители на една и съща длъжност и с едни и същи функции получават различни възнаграждения. Разликата в заплатите им е в порядъка на 700 лева. Естествено, синдикалистите настояват за увеличение на заплащането за несправедливо ощетените служители, но въпросът е, че за това няма пари. Отговорът откъде да се намерят обаче не е от правомощията на ръководството на министерството, а на държавното управление.
Предишното ръководство на министерството много се хвалеше с това, че е реализирало икономии чрез съкращения на щатовете в МВР. От синдикатите опровергават тези твърдения, както и наложилата се в обществеността представа, че България е на едно от първите места по брой на полицаи. Оказва се, че съкратените за първи път през 2015 г. щатове са били свободни. Става въпрос за съкратени 2500 щата, които обаче са били незаети и основно в полицията и противопожарната дирекция. И точно там в момента има огромен кадрови проблем.
Според синдикалистите е дошло времето за нов Закон за МВР, който да изправи на крака министерството. Очаквано исканията им срещнаха разбиране от партията столетница, която беше против промените още докато депутатите от 43-ото Народно събрание гласуваха проекта на Румяна Бъчварова. Предизборно председателят на БСП Корнелия Нинова се срещна със синдикатите в министерството и излезе оттам с консенсус за приемането на нов ЗМВР. Не е зле синдикалистите, пък и всички служители на ведомството да запомнят какво е обещавала Нинова на тази среща – участие на академичната общност, експерти и синдикалисти в изработването на новия проект, който ще бъде придружен от финансова обосновка и оценка за въздействие. Защото когато минат изборите, обикновено духват нови ветрове, а думите стават прах по пътя на времето…
