Не беше много отдавна, когато в редица български градове хиляди хора протестираха срещу високите цени на горивата. Говореше се за картел, за монополи, а управниците се чудеха как да усмирят народното недоволство. Сега обаче ставаме свидетели на коренно различна, дори непонятна ситуация. Защото същите тези българи, на които бензинът им беше скъп, внезапно почнаха да се тюхкат, че някой го продава по-евтино. Не, не си мислете, че ще развяваме байраците в подкрепа на Веселин Марешки. Опазил ни Господ! Констатираме единствено, че "мозъкът" на електората се промива твърде бързо и лесно. Иначе няма обяснение как така бързо бе забравена истината за цените на горивата?
Отдавна научихме, че предизборната кампания е гнусна и подмолна. И не бива да се дивим на нападките между опонентите. Въвличането на бензина и дизела в престрелката обаче, изглежда, не цели да предизвика експлозия. По-скоро идеята е чрез тях да се притъпят усещанията и на електората, за да се извиси овчата мисъл, вместо трезвата преценка – за кандидат-управниците и за заклинанията им, които слушаме обилно сега. Чрез платени репортажи изцяло платени медии внушават на хората, че по-евтиното гориво е опасна работа и… даже вреди на държавата. И че е добре да се зарежда само на онези бензиностанции, които Комисията за защита на конкуренцията разследва за картел, защото техните цени са "правилните"… Психолозите биха установили, че със станалите популярни напоследък "алтернативни факти" се създава "паралелна действителност". А има за какво да се замислим: при съседите оттатък Дунава бензинът (без данъци и такси) е по-евтин, отколкото у нас. И колкото по на запад отиваме, толкова по-ниска става цената му. В Чехия разликата е вече 34 евро на 1000 литра. Общо осем са държавите в Европейския съюз, в които нетната цена на бензина е по-ниска отколкото у нас. С дизела ситуацията е дори още по-впечатляваща – цели 11 страни членки го търгуват по-достъпно. При това сред тях са Белгия, Холандия, Германия, Франция и Великобритания. В Словения пък дизелът е с невероятните 57 евро на 1000 лв. по-евтин от нашия. Това са над 11 ст. на литър! При заплатите и стандарта на живот там и тук въобще не си струва да обсъждаме тези разлики.
Това са истинските факти, които у нас се замазват с черен пиар. А тарикатите се възползват от ситуацията и се обявяват за спасители или освободители.
Въпросът, който никой не задава, е: може ли всички цени у нас да станат с 15-20 ст. по-ниски? Отговорът може да е положителен, ако имаме пазар с реална конкуренция, а контролните органи на държавата са си по местата и действат. Тогава нещата биха били други.
Нужна е реформа и при експлоатацията на данъчните складове, в които търговците на горива са длъжни да съхраняват количествата, предназначени за пазара. Ако нямаш достъп до данъчен склад, не можеш да внасяш горива. Още през 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията "разкри", че към онзи период тези складове са били собственост основно на две фирми. Но в момента не е ясно кой какви данъчно-акцизни складове притежава. Формално, за пред европейските партньори, в България съществува регистър на собствениците на данъчни складове. В него има някакви имена, но не е посочено най-важното – кой какви обеми може да съхранява. Министерството на финансите отказва да разкрие тази информация дори по Закона за достъп до обществена информация. Съдът също мълчи.
