На 18 март 1965 г. съветският космонавт Алексей Леонов излиза през шлюза на космическия кораб "Восход 2" в откритото космическо пространство, привързан със специално здраво въже. Престоят извън кабината на "Восход" е 21 минути, а извън шлюза в открития космос – 12 минути, при което се отдалечава от кораба на разстояние до пет метра. Това е първото излизане на човек извън борда на космически кораб в откритото космическо пространство.
Леонов е избран за член на първия отряд на космонавтите на СССР през 1960 година. Той е летял в Космоса като член на екипажа на две мисии. Първата е именно с "Восход 2" (18 – 19 март 1965 г.) съвместно с Павел Беляев като втори пилот на кораба. По време на този полет Леонов извършва първото в историята на космонавтиката излизане в открития космос с продължителност 12 минути и 9 секунди (по други данни – 23 минути и 41 секунди). По време на излизането проявява изключително мъжество, особено в извънредната ситуация, когато надулия се космически скафандър е пречел за безпрепятсвеното завръщане на космонавта в космическия кораб. Леонов успява да влезе в шлюза едва след изпускане на излишното налягане. Преди приземяването пък отказва автоматичната система за ориентация. Павел Беляев ръчно ориентира кораба и включва спирачния двигател. Като резултат "Восход" се приземява в неразчетен район на 180 км северно от град Перм. В съобщениито на ТАСС това се нарича приземяване в "резервен район", който всъщност се явява глуха пермска тайга. Две нощи на космонавтите им се налага да преживеят сами в дива гора при силен студ. Едва на третия ден до тях си пробиват път спасители на ски, които са принудени да изсекат площадка за приземяване на вертолет.
На 3 юни 1965 г. Едуард Уайт осъществява второто (първо за астронавт от САЩ) излизане на човек извън борда на космическия кораб в открития космос. Престоят извън "Джемини 4" е 22 минути, през които астронавтът се опитва да маневрира на разстояние от пет до десет метра с помощта на специално разработен реактивен пистолет. Поради повреда в механизма за подаване на реактивна тяга опитите са прекратени след няколко минути.
Между 1969 и 1972 г. дванадесет американски астронавти осъществяват лунни разходки по време на полетите на космическите кораби Аполо с номера 11, 12, 14, 15, 16 и 17. Юджийн Сърнън е човекът с най-продължителни лунни разходки – общото време на лунната повърхност на астронавта е 24 часа и 11 минути. По време на лунната програма са правени космически разходки на окололунна орбита.
На 5 август 1971 г. Алфред Уордън става единствения човек осъществил космическа разходка от 38 минути, докато командния модул на "Аполо 15" е на невидимата страна на Луната.
Първата жена осъществила космическа разходка е Светлана Савицка на 25 юли 1984 год. от борда на космическата станция "Салют-7". Излизането й в открития Космос е с продължителност 3 часа и 35 минути.
На 7 февруари 1984 год. по време на мисия STS-41B астронавта Брюс Маккендлес осъществява първото автономно придвижване в открития космос с помощта на автономна маневрена единица (Manned Maneuvering Unit или съкр. (MMU).
Най-продължителната космическа разходка (еднократно излизане) – 8 часа и 56 минути е осъществена на 11 март 2001 г. от астронавтите Сюзан Хелмс и Джеймс Вос по време на мисия STS-102.
Излизанията в открития космос са опасни поради много различни причини. Основната е сблъсък с космически отломки. Скоростта, която се развива в орбита на 300 км над Земята (типично за мисия на совалка), е 7.7 км/секунда. Това е скорост приблизително десет пъти по-висока от скоростта на куршум.
Друга опасност идва от факта, че външните условия в космоса се симулират по-трудно преди началото на мисията, въпреки че приблизителни симулации могат да се осъществят в съоръжения като хидро-лабораториите в тренировъчния център "Гагарин" в Звездния град и лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА. Излизания в космоса не са рутинни операции именно заради техния риск.
Други възможни проблеми включват отделяне на космонавта от кораба или пробиване на скафандъра, което би довело до дехерметизация и би причинило хипоксия и бърза смърт, ако космонавтът не се внесе бързо в херметизиран космически кораб.
Един космонавт е претърпявал пробиване на скафандъра. По време на мисията STS-37 малка пръчка пробила ръкавицата на един от космонавтите (името му не е разкрито, но е бил или Джери Рос или Джером Апт). Пробилият обект се задържал на място и не причинил осезаема дехерметизация и не е бил забелязан до благополучното прибиране на космонавтите в "Атлантис".
