Политическите сили, които се натискат да попълнят състава на следващия парламент, са заложили в програмите си твърде разнопосочни виждания как трябва да продължи реформата на съдебната власт у нас. А това подсказва, че консенсусът по тази тема (ако въобще бъде възможен) ще бъде постиган "на парче" – за всеки проблем поотделно, мъчително, с множество компромиси и най-вече – със здрав пазарлък.
Тук-там все пак се виждат допирни точки между партиите – например отсега е почти сигурно, че ще има промени в уредбата за принудителното изпълнение и на дейността на частните съдебни изпълнители. Включително и по отношение на прословутия чл.417 от ГПК, който дава възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед. Промяната изглежда сигурна, особено след поредицата от медийно разгласени скандали за измамени и буквално обрани граждани чрез фалшиви подписи под такива записи. За нова уредба на тази материя се говори и в програмата на БСП, и в тази на ГЕРБ, има го също в програмата на реформаторите и на "Глас народен". Патриотите пък бяха сложили тази тема "на мушка" още в миналия парламент. Това е някаква предпоставка за консенсус по този въпрос и че промени в изпълнителното производство ще има. Друг въпрос е в каква насока ще бъдат те. Защото докато в ГЕРБ говорят за "балансиране" на интересите на страните, в програмата на БСП се залага на ефективна защита на правата на длъжниците и на повече контрол върху съдебните изпълнители. А Марешки настоява за намаляване на съдебните такси – което вероятно ще включва и тези на съдебните изпълнители.
Вероятно ще се стигне и до ключови промени в Наказателнопроцесуалния кодекс – почти всички партии, които напират към парламента, говорят за намаляване на формализма в наказателното производство, включително и за ограничаване на възможността съдът да връща дела за доразследване на прокуратурата.
Масово партиите декларират и че са необходими промени в Наказателния кодекс. В програмата си БСП например залага на премахването на "маловажния случай" при престъпленията срещу собствеността и на въвеждане на жалба за бавност и в наказателния процес. Червените имат намерение да отпадне непредпазливостта като форма на вина за транспортни произшествия, при които е установена употреба на алкохол или наркотици, както и разширяване на спектъра от дела, които да се завеждат по тъжба на пострадалия – без намеса на прокурор. Това са все теми, които се нуждаят от по-прецизна уредба и от доста задълбочен дебат, но не политически, а професионален. Очевидно идеите на БСП в тази посока ще срещнат ожесточена съпротива.
Електронното правосъдие също фигурира в проектите на партиите за съдебната реформа. Почти всички политически играчи заявяват и че ще работят за въвеждането му и за изпълнението на препоръките, които идват от Брюксел.
По отношение на корупцията обаче програмите са коренно различни, а единомислието на политиците се изчерпва с клишето, че тя трябва да бъде "борена". От ГЕРБ например предлагат единен антикорупционен орган и събиране на цялата правна материя в единен антикорупционен кодекс – идеи, които до голяма степен съвпадат с тези на реформаторите. Отделно партията на Борисов ще настоява спецсъдилищата да поемат делата за корупция срещу висшия ешелон на властта, въпреки че срещу тази теза вече имаше изразени съмнения за противоречие с конституцията.
В БСП обаче виждат борбата с корупцията по-скоро другаде: в тяхната програма се залага на промени в Закона за обществените поръчки и на формулиране на нови състави за длъжностни престъпления в Наказателния кодекс.
Останалите партии също имат свои виждания за това, какво трябва да се направи, за да спрат зад граница да сочат България като най-корумпираната държава в Европа: като се почне от операция "чисти ръце", мине се през тестове и проверки за лоялност на всички нива, през ротация на служители, та до разширяване на публичността, включително и по отношение на имуществото на хората с власт. Набляга се и на повече обществен контрол.
Разбира се, има и идеи, които поне на този етап изглеждат твърде екзотично: например като предложението на реформаторите и на "Глас народен" провокацията към подкуп, която според нашия НК сега е престъпление, да се превърне в специално разузнавателно средство, посредством което да се ловят корумпирани управници. А има и програми, в които не само борбата с корупцията, но и въобще някакви резки движения в областта на правосъдието тотално липсват – така е в документа на ДПС.
Впрочем към екзотичните предложения би трябвало да се причисли и идеята на ГЕРБ за отпадане на депутатския имунитет, както и намерението за нова конституция на държавата. Просто защото вероятността тези предложения да съберат привърженици в следващия парламент е по-скоро илюзорна.
Още по-илюзорно звучат свръхамбициозните (от гледна точка на нагласите в "системните партии") предложения за радикални промени в структурата на съдебната власт: например за намаляване на броя на парламентарното представителство във ВСС. Всъщност изборът на следващия състав на ВСС ще "затисне" новите депутати буквално дни след клетвата им в парламента – затова за подобни драматургични похвати няма нито време, нито място. За сметка на това пък вероятността политиците без много приказки да се спазарят и да си "делнат" своите 11 представители във ВСС на квотен принцип, както се случваше досега, изглежда все по-реална.
Не липсват и идеи за промени в прокуратурата. Така например "Нова република" иска президентът да предлага главния прокурор по предложение на 2/3 от народните представители. Реформаторите и "Глас народен" също се обявяват за засилване на правомощията на президента при назначаването на тримата "големи" на съдебната власт. А АБВ и "Движение 21" на Татяна Дончева предлагат два варианта за избор на главния прокурор – от Народното събрание или от президента. Но стигат и доста по-далеч: в тяхната програма е заложено освен премахването на методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на подчинените му също и да се премахне установената в конституцията несменяемост на прокурорите.
При това изобилие от идеи за промени обаче най-вероятно реформи отново няма да има – просто защото при сложната конфигурация, която се очертава в състава на следващия парламент, стабилно мнозинство, което да извършва адекватни, последователни и най-вече радикални промени в съществуващата уредба на съдебната власт, включително и чрез промени в конституцията, май няма да има.
Така мерките, които ще се вземат, ще бъдат по-скоро палиативни. А това в никакъв случай няма да доведе до кой-знае каква промяна в полза на гражданите, които искат простички неща: бърз процес, предвидимо правосъдие и справедливо решаване на споровете им.
А иначе – програми бол.
