Полудя ли, българино, та си изпаднал в ступор пред безкрайните предизборни студия? Ако перифразираме Джон Ленън: "Животът е това, което ни се случва, докато гледаме обещанията на политиците за по-добър живот." Вместо да ни пускат пак на пързалката, защо в този ден на размисъл не се обърнем към собствените си мисли? От тях можем да разберем много повече за нас – откъде идваме и накъде отиваме и дали пътищата ни с родени от нас политици се пресичат.
За Долината на тракийските царе се е знаело през целия соц. Но нали трябваше да сме славяни, претопили шепа прабългари, за да е угодно на Москва. Времената обаче се смениха и взехме, че от Златна Тракия извадихме маската на Терес. Тракийски цар, който си направил по-масивна златна маска от тези на Тутанкамон и Агамемнон. Едва ли някой вече се съмнява, че сме потомци на траките, пък после на каквито и да било други.
Самият Омир пише, че от богата Тракия идвало житото на Древна Елада, за което елините плащали в злато. Траките били страшни купонджии – пиели виното, без да го разреждат с вода, както правели елините, и свирепи бойци – най-прекият път до боговете им бил чрез геройска смърт в битка. Но… за Долината на тракийските царе парите все не стигат.
Стъпваме върху останките на свръхцивилизации. Но не тачим артефактите им, което би вдигнало главите ни и би довело световен археологически и туристически интерес.
Бойко Борисов си спечели славата на първия загрижен за древните паметници на културата премиер. Отвори тайните на Древна Сердика около ЦУМ. Сега всеки може да види и да пипне Бойковото културно наследство.
Но, знаете ли, че в близост до порутените зидове на миналото величие се дави римският амфитеатър, който е третият по големина след тези в Рим (Колизеума) и Ефес. Трибуните на амфитеатъра са имали 24 000 места. В него се е провел Вселенският събор, известен още като Сердикийски.
Но… институциите, които държат терени върху останките на булевард "Дондуков" и улица "Будапеща", не могат да се разберат. Целеустремената герберска кметица също е безсилна. Защо тогава държавата не приюти обекта под крилото си – да намери пари поне за изпомпването на водата от тази безценна руина, издържала на столетни дъждове и снегове?
Другият жалък пример – този път за разрушително бездействие – е Мадарският конник. Единственият скален релеф в Европа! Грандиозен барелеф, обвеян с мистика и догадки.
При социализма го лакираха, при ранната демокрация поставяха мрежи под него, за да не падат късове от разрухата върху главите на зяпачите, при късната – нищо. Това са грижите за този величав символ на България. Държавата, която го е поставила върху „тура“ на монетите си, нехае.
Колко мило звучи акцията на шепа ентусиасти да продават пазарски торбички за 1 лев, за да съберат пари за възстановяването на безценната находка. Всеки, който се чувства българин, трябва да жертва левче. Но къде е държавата?
Знаете ли, че неотдавна българска експедиция се завърна от пределите на областта Шамарих в Афганистан – със снимки от Модарския конник, копие на Мадарския у нас. Тамошният конник е без глава. При военно учение на талибаните, на някого му хрумнало да се учат на точност, като се целят в главата му с базуки…
Открийте разликите.
P.S. Знайте кои сме и какви сме – това подпомага ориентацията в тъмната стаичка.
