В Министерския съвет, който се намира на столичния булевард "Дондуков" №1, има проблем. Но той не е свързан с изборите, нито с формирането на новата власт, а стои там от години. И е добре новите обитатели в сградата да са наясно с него. Пък току-виж взели, че го решат.
Проблемът е свързан с работата по т. нар. електронно управление. След близо две десетилетия, в които различните правителства се опитваха или поне симулираха опити да компютризират чиновниците, харчейки милиони, днес сме почти в изходна позиция. Срещу налетите купища пари няма нищо насреща. Цялата дивотия е, че през всичките тези години държавата плаща основно за хардуер. Вложени са огромни суми в компютри, кабели, сървъри и т.н., но почти нищо не се дава за софтуер – за програми, които реално да задействат електронното управление. Това е все едно постоянно да си сменяте колата с по-нова, но да нямаме достатъчно гориво, за да я карате.
Електронизацията на чиновническия апарат започна през далечната 1997-а, когато правителството на Иван Костов реши да създаде Национална мрежа на държавната администрация. Идеята бе тя да се превърне в гръбнак на електронната комуникация между ведомствата, гражданите и бизнеса, само че не беше реализирана. По време на кабинета на Сергей Станишев, в края на 2006-а, тръгна изграждането на нова национална мрежа – един вид дубльор на започнатата при Костов, но в по-съвременен вариант. Така към 2010-а в държавата имаше две полуизградени национални съобщителни мрежи, стигащи по различни пътища до едни и същи институции. Междувременно, поради липсата на цялостна мрежа, започнаха да се "плетат" и ведомствени мрежи – на МВР, на отбраната, на данъчните, на митниците… Отделно и държавните фирми, като НЕК и "Булгаргаз", тръгнаха да прокарват собствени кабели за комуникация. Общо взето, всяка структура по едно или друго време е влагала милиони в създаването на нейна си инфраструктура, само че заради липсата на финансиране е стигала донякъде и е спирала да я развива. На всичко отгоре всички те са несъвместими помежду си.
Тази "заплетена" ситуация бе удобната предпоставка да се платят допълнителни суми за свързването на всички кабели. "Прозрението" дойде през юли 2011-а, когато правителството на Бойко Борисов взе решение за създаването на Единната електронна съобщителна мрежа. Тя вече е факт, но услугите, които ведомствата предлагат, все още са крайно недостатъчни. Всъщност, усилията на държавата трябваше да са точно в тази посока – към разширяването на услугите, а комуникацията с гражданите и бизнеса да се осъществява чрез съществуващите частни съобщителни мрежи. Те освен че имат много по-голямо покритие, са и постоянно в крак с последните тенденции. Но очевидно за властта е много по-изгодно да опъва кабели чрез поръчки за милиони.
Ето и конкретен пример. През далечната вече 2012-а Министерството на транспорта обяви началото на мащабен проект за прокарване на широколентов интернет до 29 отдалечени района, като финансирането от около 40 млн. лв. бе осигурено чрез Програмата за развитие на селските райони. В края на 2015-а основните кабели бяха поставени, но и до днес услуги не се предлагат, тъй като не е избран оператор на мрежата. На приключилия през януари конкурс не се яви нито един кандидат. Накрая селата, които повече от половин година чакаха държавата да им осигури бърз достъп до световната мрежа, го получиха от частниците. И то много по-евтино в сравнение с похарчените 40 млн. лева. С навлизането на мобилната 4G мрежа пък прокарването на кабели до отдалечените места става все по-безсмислено начинание – предлаганите скорости се изравняват, а инвестицията е много по-малка. Държавата обаче се е хванала здраво за по-стария начин и планира да похарчи още 60 млн. лв. за нови кабелни канали.
В резултат на прилаганата държавна политика в сферата на електронното управление българските граждани продължават да са "куриери" между администрациите и дори между чиновниците в едно ведомство. Колкото и налудничаво да изглежда, ако ви се наложи да си вадите международен паспорт, служителите в РПУ-то ще искат от вас да си попълните в заявлението данните от личната карта, нищо че те самите са ви я издали и разполагат с цялата им необходима информация за всеки гражданин. Иначе прилагането на принципа за еднократно събиране и многократна употреба на данни е заложено в Закона за електронното управление още през 2008-а. Но не се спазва просто защото администрацията не разполага със съответни програми за обработка и обмен на данните.
Интересна е и констатацията на председателя на новата Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ) Росен Желязков. В един от първите си коментари, след като зае длъжността миналата есен, той призна, че над 60 на сто от потреблението на електронни услуги у нас се отнася до издаване на удостоверения. А и крайните ползватели на този вид документи не са гражданите и бизнесът, а самите чиновници. С други думи, малкото е-услуги, които ползваме сега, са почти безсмислени, тъй като не служат на хората.
"Бюрокрацията има свойството да се самовъзпроизвежда и е необходимо фокусът да бъде преместен от администрацията към потребителите – държавната администрация съществува, за да обслужва и улеснява гражданите и бизнеса, а не себе си. Необходимо е критично преосмисляне и преоценка на определени административни процеси, режими и услуги, които съществуват заради администрациите, а не заради гражданите и бизнеса", коментира Желязков. Според него са налице всички фактори за постигане на успех – прието е законодателство и промени, които премахват най-сериозните пречки, осигурено е финансиране по оперативната програма "Добро управление" и е изработена актуализирана Пътна карта за реализиране на е-управлението за периода 2016-2020-а. С приоритет щяло да се работи за въвеждането на електронни услуги "по подразбиране", а инвестициите ще се планират според честотата на използване на услугите. От своя страна те пък ще се проектират според възможностите на технологиите, а не чрез пресъздаването на хартиените процеси в електронна форма. Подготвя се също така редизайн и надграждане на ЕСГРАОН, Адресния регистър, Търговския регистър, Имотния регистър, този за моторните превозни средства и други, както и на ключови национални системи като тези на НАП, Агенция "Митници" и Агенцията за обществени поръчки.
За да тръгнат нещата по-гладко, ДАЕУ съобщи преди дни, че въвежда правила за съгласуване на проектите за електронно управление. Ще се регламентира процедурата, по която административните органи предоставят за одобрение предложенията и дейностите в областта на информационните и комуникационните технологии, които ще развиват. По този начин за първи път в България се въвежда единна форма на контрол за разработване и внедряване на информационни системи или електронни услуги във ведомствата.
