В навечерието на гласуването за нов парламент, две от телевизиите ни заляха буквално с изяви на лидерите на двете основни политически сили, претендиращи да управляват държавата през следващите четири години. А Корнелия Нинова и Бойко Борисов в известен смисъл са си лика-прилика. Председателката на БСП е нещо като женски вариант на герберския мачо. Той гледа и развъжда каракачански овчарки, тя от малка язди коне. Той ни плаши, че някой ще забие едно знаме в Кърджали, тя ни обяснява, че чрез „отровното“ постановление 208 държавата се грижи за бежанците като за родни деца, пък за собствените си социално слаби граждани била мащеха.
Нинова се държи като ранния Борисов. Тя е нахъсана за властта, уверена в себе си и победата, демонстрираща твърд характер, изобличава грешките и далаверите на Борисовото правителство с плам, обвинява предишните за всичко лошо, случило се в държавата. Набляга на социалната тематика – там, където е слабото място на управлението на ГЕРБ. Изобличава Борисов в лъжи, пита го къде са парите от взетите заеми, посочва зависимостите му от Меркел, от Ердоган…
Същият филм гладехме, когато Бойко Борисов през 2009 г. поведе титанична битка с лошата Тройна коалиция, за да вземе властта. По-точно да измести БСП, НДСВ и ДПС от нея. Тогава обещаваше и затвор за корумпираните и крадците, и ликвидирне на битовата престъпност, и потичане на мед и масло по улиците за електората. Но Бойко не беше управлявал още и нямаше минало (в смисъл – във властта, иначе имаше). Партията му беше непорочна като девица.
Сега вече не е така. И корупцията се разрасна, и бюрокрацията, и битовата престъпност си е пак там, по селата. А на екрана в петък вечер видяхме един уморен човек, който като мантра повтаря строителните успехи на двата си кабинета и се хвали с изкопчените от ЕС пари, но някак пропуска въпросите за несвършеното. Или много общо и отегчено обещава, че ще го направят през третия мандат. Само че като го гледа човек и се чуди той наистина ли иска трети мандат или вече му се играе с внучето във фитнес залата – да го учи на спорт, на карате.
Бойко Борисов не се е променил – от една страна, пак плаши избирателите, че ще стане много лошо, ако ГЕРБ не е на власт; че само ГЕРБ може да дострои магистралите (около, които никнели заводи, пък ние си мислехме, че икономиката ни е жива само благодарение на еврофондовете); само ГЕРБ и никой друг може да изгради тунела под Шипка. Е, значи има още за усвояване от европейските пари. Защото темата за съдебната реформа я мина мимоходом, а въпроса за доходите и обещаваните увеличени заплати и пенсии го прехвърли към експертите-министри. От друга страна, пак с умиление „бръкна“ в неизчерпаемия резервоар на детството си, където има филии с мас, картофи, кисело мляко, зайци и прасета, а сега се появи и една джанка, благодарение на която от четвърти клас „чуждо не пипам“.
Борисов отново набляга на стабилността и ни внушава, че тя е невъзможна, ако той не е начело на държавата или каквото е останало от нея. Нинова зове за промяна на порочния модел на управление, наложен от ГЕРБ.
Почти като две капки вода са. Но това е, което имаме като избор (по Цветан Цветанов). И въпросът е: дали да си оставим старото зло, което не понасяме, но пък си го познаваме. Или да рискуваме и да заложим на новата неизвестност. «Риск печели, риск губи», както се казваше в онази телевизионна игра от зората на демокрацията.
