Българинът гласува с джоба си, не с главата си. Това е първият извод, който можем да направим след приключването на изборния ден и първите прогнозни резултати от изхода на вота. Оказва се, че масата от избирателите предпочетоха да изпратят в парламента същите посредствени личности, гарнирани с аптекаро-бензинаджия, отколкото хора с идеи и познания, които биха могли да свършат нещо полезни за обществото в по-широк аспект. По-евтинкото с няколко стотинки в краткосрочен план е по-силно и привлекателно, отколкото някакви приказки за законност, нормалност и ликвидиране на „паралелната държава”.
Очевидно най-галещи ухото на избирателите са били обещанията за увеличени заплати и пенсии. А тях най-щедро ги раздаваше ГЕРБ. Лидерът й и бившите му министри се кълняха, че доходите и образованието ще им бъдат приоритети през третия мандат. И това, след като Бойко Борисов два пъти сам бяга от властта, вместо да започне да работи за тези приоритети.
Дори БСП да не спечели тези избори (макар че разликата е малка и тепърва предстоят паралелни преброявания), тя показа, че се е отърсила от летаргията и е удвоила резултата си от 2014-а. Явно българските избиратели по-трудно се решават на промяна, още повече, че няколко пъти останаха излъгани. Статуквото се оказа здраво бетонирано в главите на хората, а от там и в политиката.
Евтиният бензин и хапчета също победиха здравия разум. Затова варненският бизнесмен Веселин Марешки има всички шансове да влезе в 44-ия парламент, без значение дали ще е с 15 или 20 депутати, които не се знае какво ще правят там. Ясно е, че неговите роднини, служители и приятели не са подготвени за сериозна законодателна дейност. Едно е да въртиш аптека или бензиностанция, съвсем друго да ковеш правилата, по които ще се управлява и развива държавата в следващите години.
Любопитна е картинката при Патриотите и ДПС. Още не може да се каже със сигурност на кого екшъните по южната ни граница изиграха лоша шега, и на кого мобилизираха електората. Във всеки случай партията на Доган отново показа, че крие резерви в ръкава си и че ДОСТ не са успели да я ухапят смъртоносно.
За съжаление, разделението в дясно даде своя резултат. Само „Реформаторски блок-Глас народен” успяха да мобилизират толкова хора, които да ги докарат на ръба на изборната бариера. Ако успеят да влязат в следващото Народно събрание, това ще е равносилно на подвиг при тези обстоятелства. А за това, че повечето гласоподаватели не разбират посланията на Радан Кънев и Христо Иванов, двамата ще трябва хубавичко да си помислят. Както и дали егото е по-важно, или съдебната реформа и борбата с корупцията.
Очевидно колата е по-скъпа на българина от собствената му съдба и тази на децата му. И ако следващото правителство се олицетворява от Бойко Борисов, Валери Симеонов и Веселин Марешки, нищо чудно изходният трафик на Терминал – 2 да се засили. Жалко е, че българите се спъват трети път в един и същи камък. И това е тема за дълбок размисъл.
