Наред с основната битка между двете големи партии ГЕРБ и БСП тези избори бяха белязани с поне още две ожесточени схватки за надмощие. Едната беше между двете етнически партии ДПС и ДОСТ. Втората – между формацията на Ахмед Доган и Патриотите за мястото на балансьор между политическите сили в парламента. И тук не броим вътрешното състезание между трите десни коалиции за остатъците от някогашния електорат на СДС.
Като цяло ДПС победи ДОСТ, макар и с невероятна мобилизация на избирателите. "Обединените патриоти" пък измъкнаха третото място и политическата везна от ръцете на Движението със същото усилие и на косъм. Разликата в крайния резултат между националистите и партията, водена от Мустафа Карадайъ, е дори по-малка от осем стотни – 9.07 на 8.99 процента.
И двете спечелени битки обаче са в някакъв смисъл Пирова победа. Националистите постигнаха една от заветните си цели, но загубиха "мекия" си електорат. ДПС съхрани избирателите си почти изцяло, но изгуби третата позиция.
В крайна сметка партията на Доган не само беше спасена, но и почти изцяло запази монопола си върху етническия вот. По-чувствителни са загубите и основно сред изселниците в Турция.
За формацията, водена от Мустафа Карадайъ, са гласували 13 390 български граждани в чужбина. Това са 11.9% от действителните гласове извън страната. Прекият й политически конкурент "Обединение ДОСТ" получава 19 430 гласа (17.28%). С други думи, предсказанията, че изселниците масово ще гласуват в полза на Местан, не се оправдаха. В много от секциите в Турция резултатите на ДПС и ДОСТ силно се доближават въпреки тежката пропаганда и въпреки натиска от турски министри върху изселниците да подкрепят коалицията на Лютви Местан и Орхан Исмаилов.
Без съмнение в ДПС са прогнозирали този развой на събитията и затова трябваше да предприемат мерки, за да компенсират загубите от Турция с вот в България. Изключително мобилизираща роля в това отношение изигра писмото обръщение на почетния председател Ахмед Доган, което беше публикувано на сайта на движението в навечерието на изборния ден. То сложи своеобразен венец на цялата предизборна кампания на ДПС, в която патриотичните послания бяха изведени на преден план, както и темата за общността, за заедността (дума, измислена от Ахмед Доган преди повече от десет години). Мотото на кампанията неслучайно беше "Да спасим България". Но всичко това рефлектира отрезвяващо и на останалите играчи в битката за властта, които вече брояха дните до края на кампанията.
Доган целенасочено започна посланието си с "дълбок поклон" пред Апостола на свободата – Васил Левски, след което говори за "националното самосъзнание", формирало се векове наред от създаването на българската държава от хан Аспарух до настоящата членка на ЕС. "Играта е ва банк!!! – написа Доган. – За мен няма да е изненада, ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16 април 2017 г. в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт…" Това предупреждение трябваше да заостри вниманието на българските граждани – независимо от етническия им произход, да ги мобилизира, да са нащрек, да не се поддават на измамни обещания и на шантаж.
"Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето." Така завърши обръщението си Доган и то наистина изигра ролята си: протурският дубликат на движението не успя да го удари смъртоносно. Макар че нанесе чувствителни щети на ДПС – откъсна 3-4% от избирателите му, ДОСТ не успя да прескочи бариерата за парламента, но отне на формацията на Доган десетина депутати.
Да припомним, че през 2014-а ДПС вкара в Народното събрание 38 народни представители, в 44-ото те ще са двадесет и шест. Факт е, че след неколкократните опити през последните 25 години да се създадат клонинги на движението ДОСТ е най-успешният, защото има явната и щедра подкрепа на турската държава. Освен раздаването на подаръци под формата на пакетирана храна на избирателите и агитацията на турски език обединението на Местан вкара в предизборната битка и спомените за "възродителния процес". Да не говорим за арогантните клипове с участието на турския посланик.
Играта между двете етнически партии наистина беше ва банк!
ДОСТ е турска партия и ако попаднеше в Народното събрание, това би било по-сериозно от пробив на границата и прекосяването й от тълпи бежанци.
"Проследете поведението на посланика, на турския министър! На това трябва да се сложи точка. Това бе екзалтирано разиграно от някой хора като антидот на руската заплаха. Представете си как през ДОСТ минава заплахата срещу Путин, което е гротескно. Направо е малоумие", коментира психиатърът д-р Николай Михайлов бруталната намеса в изборите ни.
ДОСТ не успя да измести ДПС от смесените райони, въпреки че в бастиона Кърджали откъсна от гласовете му, но пък много помогна на "Обединени патриоти" да заемат мястото на балансьора. Защото ако коалицията на Местан и Орхан Исмаилов не беше "отхапала" тези проценти, ДПС безапелационно щеше да бъде трета политическа сила в 44-ия парламент при тази сериозна електорална мобилизация. Но партията хвърли силите си да запази влиянието си сред българските турци и колкото е възможно сред изселниците, затова изпусна бронзовия медал в национален мащаб, макар и с разлика от един депутат. В този смисъл разликата между ДПС и "Обединените патриоти"е знакова.
Патриотите вероятно са разбрали, че всяко тяхно по-остро или силово действие мобилизира колкото техния електорат, двойно повече и този на етническата партия. Всъщност разигралите се на границата сценки с прегражданията на пътя, спирането на автобуси и коли, свалянето на пътници, дърпането и бутането на мирни граждани вероятно насъскаха твърдото ядро на националистите, но със сигурност прогониха по-умерените патриоти. И те в последния момент се разпръснаха основно между ГЕРБ и БСП. Резултатът, който получиха "Обединени патриоти", ги изненада неприятно – той дори не достига този, който получиха през 2014-а ВМРО, НФСБ и "Атака" поотделно. В 43-ото НС те имаха общо тридесетина депутати, а сега двадесет и седем. Всъщност лидерите на трите партии малко самонадеяно вярваха, че ще повторят резултата от президентския вот.
Според някои наблюдатели тези избори ясно са показали какъв е лимитът за подкрепа на крайния национализъм в България. Той е много по-нисък, отколкото в други европейски страни. Коалицията на националистите взе горе-долу толкова гласове (в най-благоприятната възможна ситуация за тях), колкото почти неизвестната "Атака" спечели сама през 2005 година. Така или иначе обаче, те се явяват незаобиколим фактор за съставяне на правителство в новия парламент.
