Около 375 млрд. долара. На толкова е оценил американският президент Доналд Тръмп сумата, с която Германия е задлъжняла на НАТО, ако се вярва на "Таймс" (в оригинала – 300 млрд. паунда). Според източници на вестника той подал бележката с въпросната сума на германския канцлер Ангела Меркел по време на визитата й във Вашингтон, а представител на германското правителство определил искането като "възмутително".
Не е изненадващо, че и Белият дом, и канцлерството в Берлин официално отрекоха подобна "фактура" да е била разменяна. В същото време новината не бе посрещната като някакъв голям куриоз, което е показателно за сегашното равнище на американско-германските отношения. И дори да не е истина, американският президент последователно атакува германските си съюзници за недостатъчния им принос към алианса – на фона на критиките, че НАТО е "остаряла" организация.
Негодуванието на Тръмп е продиктувано от факта, че Германия все още не е изпълнила поетото задължение да отделя 2% от бюджета си за отбрана. Друг въпрос е, че стопанинът на Белия дом или не разбира, или се прави, че не разбира, че тези пари не отиват в НАТО, следователно няма как Германия да е задължена на пакта. Иначе казано, ако някоя страна не спази ангажимента си за двата процента, разликата не й се пише като пасив, или както се изрази германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен: "НАТО не води сметка за задължения." Организацията има свой собствен бюджет, в който отива една съвсем малка част от парите, отделяни от държавите членки за отбрана, и размерът на германската вноска в него е втори след този на американската – общо 14 на сто. Излишно е да се споменава, че никаква част от тези средства не отива в бюджета на Съединените щати.
При това положение не е съвсем ясно какво точно очаква американският президент да плати Германия. Така или иначе Берлин се е ангажирал да вдигне разходите си за отбрана до 2% чак през 2024 г. – когато Тръмп ще излезе от Белия дом, в случай че през 2020-а бъде преизбран. Някои наблюдатели стигнаха дотам, че обвиниха милиардера в невежество. Цитираният от "Таймс" представител на германския кабинет коментира, че той имал "твърде неортодоксални разбирания за разходите на НАТО" и че алиансът не е "голф клуб с такса за членство". А един сатиричен блог отиде дотам, че предложи въображаем сценарий за разговора между Тръмп и Меркел по време на връчването на "сметката". На въпроса какво ще прави германката отговаря, че ще вземе пример от американеца: "Кажете на Доналд, че ще се отнеса към "фактурата" му по същия начин, по който той се отнася към фактурите от доставчиците си", намеквайки за неизчистените задължения на неговите компании.
Критиките към неосведомеността на Тръмп не са лишени от основание. Погледната от гледната точка на Вашингтон обаче, ситуацията изглежда различно. В проектобюджета си за тази година американският държавен глава предвижда увеличаване на разходите за отбрана с цели 10% спрямо сегашното ниво, или с колосалните 54 млрд. долара. Самото увеличение надвишава военните бюджети на всички страни в света, с изключение на две – Китай и Саудитска Арабия (съответно 145 и 57 милиарда). Дори смятаната за основен геостратегически противник Русия дава за отбрана "едва" 47 млрд., по данни на Международния институт за стратегически изследвания.
Исканото от Тръмп увеличение на военните разходи не е случайно. Очевидно той смята, че в последните години Америка губи ролята си на световен лидер и отстъпва инициативата в стратегически направления. При това положение допълнителните милиарди за отбрана могат да бъдат разглеждани като важен елемент от неговия ангажимент да "направи Америка отново велика". В този контекст жестът със "сметката" за Меркел вече не изглежда толкова наивен и непрофесионален. Напротив, той изпълнява вътрешнополитически функции и макар политическите издания в Ню Йорк и Вашингтон да се надпреварваха в присмеха си към Тръмп, в очите на обикновения американец нещата вероятно стоят точно така, както му ги представя неговият президент.
Що се отнася до прословутите 2%, тяхната стойност е много повече символична, отколкото реална. Експертът от базирания в Берлин Институт за международна политика и сигурност Кристиан Мьолинг написа още през 2014-а, че ангажиментът за двата процента е "илюзия", и обясни, че европейската сигурност ще бъде подобрена не с увеличаването на разходите, а със засилване на сътрудничеството и координацията между отделните европейски държави. Ролята на Германия според него ще е да "даде възможност" за подобно координиране, като се превърне в "рамкова страна", обединяваща около себе си по-малките и помагаща им да се специализират в конкретни области на военното дело.
Тази идея е трудно осъществима, тъй като създаването на европейска армия, използваща като свое ядро германската, не само ще срещне съпротивата на редица членки на ЕС, но и ще подхрани евроскептичните политически движения из целия континент. Но курсът към "Европа на различни скорости", към който общността все по-явно се ориентира, дава известни шансове за осъществяването на проекта.
А Германия все пак ще трябва да се бръкне. През следващите три години НАТО ще изхарчи 3.24 млрд. долара за подобряване на сателитните и компютърните си технологии, обяви висш представител на алианса на 27 март. Това вероятно ще означава увеличаване на военния бюджет на организацията, който за тази година е 1.4 милиарда. Берлин съответно ще поеме своя дял от разходите.
