Сещате ли се за онази естонска приказка за "Кучето и котката", преразказана от сладкодумния Ангел Каралийчев? Приказката разкрива причините за конфликта между двете твари, които иначе преди много лета живеели като брат и сестра.
Веднъж стопанинът им ги извикал и им поръчал да пазят къщата от крадци, а зимника от мишки. Кучето и котката се съгласили, като попитали какво ще получат срещу това. Стопанинът рекъл, че ще ги храни – сутрин с варено, вечер – с печено месо. Животинките се съгласили и предложили тримата да подпишат договор. Подписали те тапията, която котката занесла в зимника, зад чувалите с провизии, за по-сигурно. Мишките обаче го намерили и тутакси го изгризали.
След ден-два кучето и котката огладнели и си поискали полагаемата им се по договор дажба. Какъв договор, рекъл стопанинът и им казал да го донесат. Това нямало как да се случи, защото мишките вече го били изяли. И оттогава кучето и котката станали кръвни врагове, а дворът на стопанина се огласявал от лай и истерично котешко мяукане.
Ако актуалните нашенски политици, сред които и лидерът на Патриотите Валери Симеонов, бяха чели тази приказка, щяха да знаят, че да вкарат кучето и котката в един чувал изобщо не е добра идея. Патриот № 1 иска в управленския чувал да влязат ГЕРБ и БСП и заедно с тях да направят едно широко правителство.
Следвайки логиката на приказката, конфигурацията в чувала би изглеждала така: петел, който кукурига на бунището на национализма, обявявайки победата си над ДОСТ. И познатите герои от приказката на Каралийчев, които до изборите огласяха ефира с лая и мяукането си, без да позволят на любителите на политическия сеир да ги вкарат заедно в едно студио.
Въпросът на деня е кой кого пръв ще изяде: котката – петела или кучето – котката. А сме виждали също и куче с издрани от котешки нокти очи. Заплетена ситуация.
В ролята на стопанина очевидно се очаква да видим Ангела Меркел, която има опит в договарянето на широки коалиции. Има и потенциал да храни нашенските твари, чиито сънища са винаги едни и същи – да са на върха на хранителната верига, зинали в очакване на поредната порция европари.
А, като стана дума за хранителна верига, напълно в духа на европейската политическа толерантност е в чувала да вкараме и лисицата Доган. Стига се е крил в тъмното, докато морфичният резонанс препредава пулсациите му към най-известния у нас почитател на Карл Май и Винету. На подсъзнателно ниво, разбира се, защото съзнателното му е заето с него самия. На въпросния читател, де.
Картинката в чувала ще стане съвсем нашенска, ако вътре по призива за широко правителство влезе и някой пуяк, синьо-син от надуване. Техният вид предлага богат избор.
Ето това е истинска приказка…
