Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Пазарите все по-ясно осъзнават, че инициативите на Тръмп най-вероятно ще претърпят пълен крах, а това означава, че очакваният подем на най-голямата икономика няма да е така изявен, както се очакваше. Ето защо инвеститорите и дилърите заложиха на по-сигурните, но по-нискодоходни държавни облигационни емисии и позагърбиха корпоративните книжа. Това е причината цената на щатските държавни книжа да се покачи. Те предизвикаха "мексиканска вълна" и повлякоха със себе си книжата и на всички останали страни по света.
Българските еврооблигационни емисии също поскъпнаха.
Но пък в това време акциите поевтиняха, а борсовият индекс Down Jones Industrial average се стопи с 400 пункта – до 20 600 пункта.
Изборите у нас посочиха ясен победител и това насърчи инвеститорите в български книжа, това беше допълнителен стимул за покупка на българските ДЦК.
Най-дългосрочната ни емисия с падеж през 2035 г. добави 40 цента към стойността си, достигайки петмесечен пик. Доходността й се понижи с 10 базисни пункта – до 2.97% на годишна база. Цените на книжата ни с падежи през 2028 г. и 2027 г. също се повишиха до нивата от началото ноември 2016 година. Само за последната една седмица те се търгуват съответно със 110 и 80 евро цента по-високо. Възвръщаемостта им се понижи с по 10 и 8 базисни пункта и в момента е 2.15 и 2.00% годишно.
По-краткосрочните ни емисии с падежи 2024-а, 2023-а и 2022 г. също поскъпнаха. С 60 евроцента по-висока е и цената на емисията с падеж след седем години. С по 30 евроцента поскъпнаха и другите две емисии с падежи след шест и пет години. Доходността им съответно се понижи с по 7 базисни пункта, достигайки съответно 1.44, 1.03 и 0.72% на годишна база.
Българските държавни ценни книжа са по-атрактивни не само за нашите, но и за чуждестранните инвеститори, което се дължи и на понижаващите се котировки на CDS (Credit Default Swap). Равнищата на десетгодишните книжа се понижиха до четиригодишното си дъно. Вече втора седмица търговията с този инструмент, който показва каква е оценката на пазарите за вероятността България да не може да си обслужва дълговете, гравитира около 150 базисни точки.
Търговията с дълговите ни книжа на вторичния междубанков пазар се оживи. Дилърите се концентрираха най-вече върху книжата в най-дългия край на кривата. Облигационните ни емисии, деноминирани в левове и с остатъчна срочност от 8 и 9 години до падежа им, се търгуваха емисии при 1.7% годишна възвръщаемост. Тези с падеж след 10 години се разменяха в тесния диапазон между 1.75 и 1.78% годишно. Държа да отбележа и сделката с книжа със срочност от близо четири години. Тя се осъществи при 0.16% годишна доходност.
Коментирайки тези сделки, трябва да имаме предвид факта, че свръхрезервите на банките, които са близо 7 млрд. лв., отлежават по сметки при централната ни банка при минус 0.4 процента.
В емисионния календар на Министерството на финансите е залегнал аукцион в края на април, на който ще бъдат предложени допълнително количество книжа с номинална стойност 60 млн. лв. от емисия с падеж след четири години. Това ще е вторият търг за продажба на обеми от тази емисия. Първият бе в края на февруари, когато бяха пуснати в обращение книжа отново с номинал 60 млн. лв. и при доходност 0.18% на годишна база.
