Присъствието на първия приватизатор на "Кремиковци" Валентин Захариев на българската икономическа сцена без преувеличение може да бъде определено като природно бедствие. Заслужено може да му бъде сложено прозвището урагана "Фалит"..
Потвърждение за тази "специфика" в дейността му е и обявената в началото на годината несъстоятелност на неговото акционерно дружество „Интертръст холдинг“. В тази мегаломанска компания бяха включени няколко предприятия, които бързо стигнаха до ликвидация поради натрупани дългове за стотици милиони.
На българската съдебна система й отне почти петилетка, за да се справи с използваните от Захариев юридически хватки и да обяви холдинговото дружество в несъстоятелност. С решение №95 от 16 януари тази година това вече е факт. Началната дата на неплатежоспособността на дружеството е определена – от 31 декември 2012 година.
Съдът е прекратил правомощията на органите на управление на холдинга и е лишил длъжника от право да се разпорежда с имуществото му. Магистратите са разпоредили на назначения от тях синдик Георги Миленов да започне осребряването на активите.
Според публикувания в Търговския регистър списък на кредиторите, който е одобрен от съда, са сумирани дългове за над близо 251 млн. лева (виж таблицата).
От частичната сметка за разпределение на наличните суми в дружеството обаче става ясно, че
дълговете са доста над 300 млн. лева.
Те "набъбват", защото междувременно в тази сметка са включени и първоначално отхвърлените от съда (с Определение № 6099 от 22 ноември 2016-а) претенции на самия Захариев и на сина му Кирил, които са съответно за 5 726 713.94 лв. и за над 48 млн. лева. Захариеви са „доказали“, че са финансирали собственото си дружество с близо 54 млн. лева. Те са представили договори за кредити между тях като физически лица и собственото им дружество като юридическо лице.
Тук е моментът да зададем въпроса: не е ли редно призваните за това институции да се поинтересуват откъде през 2007-а Кирил Захариев (по това време 34-годишен) е имал на разположение 26 523 318.83 щ. долара, които е предоставил на дружеството с договор за паричен заем?! Още повече че тези документи съвсем официално са внесени в съда в процеса по несъстоятелността.
Към същия списък са "присъединени" двадесетина физически лица (по всяка вероятност служители), които очакват да им бъдат изплатени суми от 17 до 38 хил. лева.
Засега синдикът на дружеството в несъстоятелност е успял да "разпредели" между кредиторите му едва 50 хил. лв. – толкова са били останали по банковите сметки на дружеството, но по обясними причини са били запорирани.
Миленов е обявил два търга за продажби на имоти, чрез които ще се опита да попълни изпразнените сметки. Ако се съди по обявленията обаче, става дума едва за няколко пършиви поземлени имота в землището на Перущица. На 7 и 13 април ще бъдат продадени четири имота, разположени на двадесетина декара, чиято обща стойност е малко над… 10 хил. лева. А дали изобщо ще се намери купувач за тях – далеч не е ясно.
За да разберем с какво имущество на практика разполага фалиралото дружество, за да попълни масата на несъстоятелността си, и да разберем какъв ще е ориентировъчният процент на възвръщаемост, на който могат да разчитат кредиторите на "Интертръст холдинг", потърсихме Миленов. Пред в. "БАНКЕРЪ" той каза:
"Що се отнася до имуществото на "Интертръст холдинг" АД, подлежащо на осребряване в производството по несъстоятелност, през месец януари съм представил по образуваното дело в Софийския градски съд писмен доклад, съдържащ подробна информация в тази насока. Всички заинтересовани лица имат достъп до документа и могат да се запознаят с неговото съдържание.
По отношение на една част от наличните активи на "Интертръст холдинг" АД вече са направени оценки от лицензиран оценител и за тях в момента се провеждат съответните търгове. За друга част от активите оценките все още не са готови, тъй като за това е необходимо да се получи допълнителна информация от трети лица и/или от държавни органи.
Към настоящия момент не мога да посоча ориентировъчния процент на удовлетвореност на кредиторите, тъй като, от една страна, не е ясна оценката на всичкото имущество, подлежащо на осребряване, а, от друга, поради това, че не е ясно как ще се развие и протече процедурата на провежданите търгове."
Въпросният доклад на Миленов се оказа изключително любопитно четиво. Вестник "БАНКЕРЪ" успя да се сдобие с документа, според който акциите и дяловете в дъщерните дружества, които притежава "Интертръст холдинг", са с впечатляващо ниски цени, които трудно могат да покрият и 2% от задълженията на холдинга. Да не говорим, че почти всички те също са обявени в несъстоятелност (виж. факсимилето). Що се отнася до издиреното на този етап имущество на компанията, то е направо смехотворно. Става дума за три автомобила "Шкода Фабия" (година на придобиване 2009-а), от които единият дори вече е продаден от частен съдебен изпълнител. Другите "активи", които са останали, са няколко картини, една-две пластики и… един преносим компютър?!
Историята с компанията, собственост на Захариев и на двамата му синове (ако съдим по списъка на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание от 2 май 2012-а), започва още преди пет години, когато заради необслужваните й дългове тя пое пътя на неплатежоспособността. Това стана само година след като бившият собственик на "Кремиковци" се прости с рудодобивното си предприятие "ГОРУБСО – Мадан" и с Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, за продажбата на които беше ангажирано цялото правителство, макар че и продавачът и купувачът бяха частни компании.
По същото време и заводът за тръби "Интер пайп" също влезе в процедура по несъстоятелност. Следващото, фалирано от Захариев предприятие беше пловдивската машиностроителна фирма "Фин тех маш". Това на практика беше последното производствено предприятие в портфейла на "Интертръст холдинг" в страната.
Тогава заради милионните дългове на дружеството частни съдебни изпълнители обявиха за продан имот с площ от близо 92 хил. кв. м, който включва 26 промишлени и административни сгради, складове, трафопостове и други постройки. Този имот беше ипотекиран срещу кредити, отпуснати от няколко банки.
По обичайния за нашенския преход сценарий
бившият завод "Антон Иванов" стана собственост на "Интертръст холдинг" през 2003 година. По това време той не работеше, но производството му беше възстановено, а Захариев имаше амбициозни планове за развитието му. Включително обяви, че тук ще се сглобяват… автобуси. С началото на кризата обаче предприятието, което произвежда основно селскостопанска техника, изпадна във финансови затруднения, макар че след 130 хил. лв. отчетена загуба за 2009-а уж успя да излезе на минимална печалба през следващите две години.
Подобно на другите предприятия, собственост на Захариев, обаче и това спря да изплаща задълженията си към банките и към работниците си. Проверка на Инспекцията по труда е установила, че към края на 2011 г. фирмата е дължала 240 хил. лв. на ангажираните с производството 113 души, каквато справка лесно може да се намери в системата „Дакси“.
По това време един от основните кредитори на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали (също част от холдинговата структура) – Първа инвестиционна банка (днешна Fi банк), се видя принуден да описва машини и други активи на предприятието с цел да бъдат опазени от повреди и от недобросъвестни посегателства.
Ако съдим по отчета на ОЦК за 2011-а, към края на годината дружеството е имало 132.454 млн. лв. дългосрочни дългове, от които 30.572 млн. лв. – към свързани лица, 96.982 млн. лв. – по получени заеми, както и 4.9 млн. лв. – други задължения. Текущите задължения на компанията са били в размер на 58.565 млн. лева. Парите са взети за доставка на оборудване за модернизацията на цинковото производство и са гарантирани от "Интертръст холдинг", пише в отчета на дружеството.
Холдингът на Захариев беше обезпечил също със залог срещу кредит друго негово дружество – "Интер пайп", тъй като и този заем не се обслужваше, и неговите активи бяха обявени на търг.
Ако прочетем внимателно протокола от първото събрание на кредиторите, проведено на 30 март 2015-а, ще разберем, че освен че е длъжник за милиони на държавата и на банки Захариев не е пропуснал сам да се впише в списъка на кредиторите – и в лично качество, и чрез свързаните с него две акционерни дружества "Аква тур 21" и "Стил Комодитис". Чрез тях е предявил претенции за дългове от свое име за 46 256 098.49 лв.: "Аква тур 21" – с вземане от 1 330 689.69 лв., и "Стил Комодитис" – с вземане от 23 738 770.95 лева.
За историите около единия от "кредиторите"
"Аква тур 21" – преди два месеца в. "БАНКЕРЪ" разказа в текст под заглавие "Опит да щипнат Захариев по джоба" как Върховният касационен съд успя да пресече възможността за грабеж, която Захариев беше организирал. Той се опита да врътне поредната схема и да присвои почивната база в Китен на фалирания от него комбинат "Кремиковци".
Не можем да не припомним, че ставаше дума за две 14-етажни сгради от хотелски тип, със застроена площ по 4923 кв. м всяка, и за постройка на един етаж, в която са разположени кухнята, столовата и сервизните помещения (върху площ 1674 кв. м), плюс над 26 дка земя, върху която са изградени бунгала, за които Захариев беше "подготвил" предварителни договори за покупко-продажба за смехотворната сума от 2.2 млн. лева. И това при положение че същото дружество ("Аква тур 21" АД) е осъдено да изплати 321 201.25 лв., плюс законната лихва от 72 559.97 лв., а също и задължения към Софийския градски съд – в размер на 18 902.40 лв., и към Софийския апелативен съд – в размер на 9451.20 лв. дългове за неплатени наеми за същата тази почивна база..?!
Следващата фирма, която е вписана като
кредитор на "Интертръст холдинг"
се прочу през 2012-а, когато собственикът на задлъжнелия по това време Оловно-цинков комплекс в Кърджали – пак става дума за Захариев, купи пречиствателната станция на завода, която беше предложена от частен съдебен изпълнител за публична продан заедно с други имоти. Съоръжението е било спечелено от "Стил комодитис" с оферта за 1.933 млн. лв. при начална тръжна цена от 1.558 млн. лева. Още по това време участието на "Стил комодитис" в процедурата повдигна редица въпроси, които и до днес си остават без отговор.
Все пак да не забравяме, че мажоритарен собственик на това дружество (с 80% от капитала му) е "Интертръст холдинг". Участието на "Стил комодитис" и спечелването на търга беше повече от любопитно, тъй като по това време кредиторите активно разпродаваха имущество на няколко фирми на Захариев заради необслужвани дългове…
Друг любопитен кредитор на дружеството е регистрираната на Британските Вирджински острови компания "Гоф Хотелс Мениджмънт Лимитед", която според списъка на кредиторите има да получава "нищожните" малко под 400 хил. лева. Както можем да се досетим, неговите собственици трудно може да станат публично известни.
Изобщо "врътките" с процедурите по несъстоятелността очевидно няма да спрат. А изпечени "специалисти" в тази област като Захариев със сигурност ще продължават да се измъкват сухи от водата, въпреки че са "помели" десетки български предприятия.
