Дългата сянка на Биг Брадър отново полегна върху държавата. Само в рамките на десетина дни две съдилища изнесоха данни за ползването на специални разузнавателни средства, които вадят на бял свят стари слабости – неправомерно използване на информация, придобита чрез СРС, и същевременно завишаване на исканията за прилагането им.
В последните дни на март Специализираният наказателен съд отчете, че дадените от него разрешения за СРС през 2016 г. са били двойно повече. Според шефа на съда Георги Ушев през 2015-а разрешенията са били 1115, а през 2016 г. вече са 2271.
Повишаването на исканията според Ушев се дължи на новите видове дела, които се водят в спецсъда – за престъпленията срещу републиката и тероризъм. Оказва се обаче, че делата за тероризъм през 2016 г. са шест. За другия вид няма данни, но едва ли общият брой на новите дела може да е предизвикал такова увеличение.
Съдът е отказал близо 690 разрешения през 2016 г., срещу 219 през 2015 година. Общо 6580 дела са постъпили в спецсъда през същата година, а през 2015 те са били около 2900. Делата по Закона за специалните разузнавателни средства през 2016-а са били 2940, 1143 са за 2015 година. За отчетния период в спецсъда е имало две проверки от Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, които не са открили нарушения.
За сметка на това същата практика в Софийския градски съд през 2015 и 2016 г. направо бъка от нарушения. Това се посочва в доклад за дейността на отдел "Защита на класифицираната информация", изпратен от председателя на СГС Калоян Топалов до главния прокурор Сотир Цацаров. Както е известно, той бе избран за шеф на съда на 24 юни 2015 г. на мястото на Владимира Янева, която "затъна" в скандал за подслушване, наречен "Яневагейт". "Считам, че при изготвянето на доклада са констатирани достатъчно на брой нарушения, които да бъдат проверени за наличие на извършени противоправни деяния, изпълващи състав на престъпление по Наказателния кодекс на Република България", е написал Топалов в писмо към доклада. В анализа се посочва, че от една страна, е установено неправомерното ползване на събрана чрез СРС-та информация, а от друга страна, са засечени случаи на необоснован отказ, въпреки че е ставало въпрос за извършено тежко умишлено престъпление и неговия автор.
Сред очевидните нарушения е практиката да не се записват имената на съдиите, които са издавали разрешенията за СРС-та. Установено е, че това се е случвало от 2009 до средата на 2014 г., когато приближената до Цветан Цветанов Владимира Янева все още беше начело на СГС. Тази практика е попречила да се установи в колко от случаите Янева и заместниците й са давали разрешения за ползване на спецсредства.
Установени са и много разрешения за прилагане на СРС, исканията за които не са били мотивирани според изискванията на закона. Проверката е констатирала случаи, при които един заявител е депозирал две искания в един и същи ден, по едно и също оперативно дело, засягащи едно и също лице, а само в рамките на една година спрямо един обект (лице) са дадени 50 разрешения за контрол на разговорите му.
Шефът на СГС е посочил пред главния прокурор, а с копие на доклада и пред Лозан Панов, председател на Върховния касационен съд, някои проблеми, произтичащи от законовия регламент на СРС-тата. В доклада са посочени случаи, при които събрани с разрешени средства важни данни не са могли да бъдат използвани по-късно заради промяна на правната квалификация в досъдебното или съдебното производство. Според Топалов е необходим регламент събраната по време на подслушването информация за повече от едно престъпление да може да се ползва за доказване на престъпления, които са различни от първоначалното обвинение. Освен това е необходимо указание може ли тази информация да се унищожава, как и кой е органът, който решава това.
На този етап липсва адекватно законодателно решение, с което да се даде възможност за сигнализиране по определен ред пред съответен контролен орган. Постигането на целите по НПК, ЗСРС и ЗЕС следва да бъде подчинено на принципите на независимост, добросъвестност и взаимодействие между всички органи, които са ангажирани с регулацията, правоприлагането, изпълнението и контрола върху дейността по използване на специални разузнавателни средства и по предоставяне на трафични данни, се посочва в доклада. Копия от него са били изпратени и до Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения към Народното събрание, както и до Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
