За 2017 г. се очаква растежът на българската икономика да достигне 3%, движен от вътрешното търсене, най-вече частното потребление. Това пише в пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите.
През 2016 г. пазарът на труда се характеризираше с благоприятно развитие, а индикаторът, отчитащ доверието на потребителите продължи да се покачва. "Очакваме тази тенденция да се запази и през 2017 г., което ще се отрази в ръст от 2.3% на частното потребление", пише в документа.
Инвестициите в основен капитал ще нараснат с 2.8% през 2017 г., като основен принос за растежа ще има планираното повишение на публичните капиталови разходи, което е свързано с ускореното усвояване на средства от фондовете на ЕС. В същото време, не се очаква съществено нарастване на частните инвестиции, имайки предвид високата база от предходната година.
Икономическият растеж слабо ще се ускори до 3.1% през 2018 г., подкрепен от благоприятната динамика на частното потребление и инвестиции. Нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и продължаващото положителното развитие при пазара на труда ще се отразят в повишение на частното потребление от 3%, а растежът на инвестициите ще се ускори до 3.8 на сто. Частните инвестиции ще имат основен принос за очаквания ръст.
Суровини
Почти всички основни групи суровини се очаква да поскъпнат през 2017 година. След постигнатото съгласие за ограничаване на предлагането сред някои от основните страни производителки, средната цената на суровия петрол тип "Брент" се очаква да нарасне с 27.7% спрямо предходната година до 56.4 щ.д./барел. Очакванията за цените на неенергийните суровини също са за повишение през 2017 г., след пет поредни години на спад. Според прогнозата, по-ограничено предлагане и нарастване на търсенето от страна на Китай и САЩ при металите ще доведе до поскъпване с 23.5 на сто. В периода 2018-2020 г. се очаква всички основни суровини да продължат да поскъпват.
Безработица
В периода 2018-2020 г. коефициентът на безработица се очаква да се понижи до 6.2% през 2020 г., а средносрочният темп на нарастване на заетостта възлиза на около 0.5% на година. Все пак, под влияние на очакваното ускорение във вътрешното търсене и засилването на положителното отражение на външната среда върху икономическата активност в страната, през 2018 г. се наблюдава известно ускорение в растежа на заетите до 0.6%, следвано от постепенно забавяне до 0.5% през 2019 г. и 0.4% през 2020 г. Причините за последното са свързани с негативното демографско развитие и съответното отражение върху предлагането на труд, които ограничават потенциала за нарастване на заетостта в страната.
Инфлация
През януари 2017 г. годишният темп на инфлация отчете положителна стойност за първи път от средата на 2013 г., а през февруари се ускори до 0.9% спрямо съответния месец на предходната година, основно по линия на продължаващото възстановяване при международните цени на петрола. Предвид текущата динамика и очакванията за международните цени на суровините, средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да бъде положителна от 1.2%, като повишението на общото равнище на потребителските цени в края на периода се очаква да достигне 1.3 на сто.
Паричен сектор
През 2017 г. се прогнозира темпът на растеж на паричното предлагане да достигне 8.1 процента. Основание за това дават очакванията за продължаващо нарастване на валутните резерви на страната, както и на депозитите на резиденти в банковата система.
През 2017–2020 г. кредитирането за частния сектор ще продължи да се развива възходящо, в синхрон с предвижданията за растеж на частното потребление, подобрена икономическа активност, ускорен растеж на вноса на стоки и ускоряване на ръста на частните инвестиции през 2018 година. В края на 2017-та годишният темп на растеж на вземанията от частния сектор ще бъде 3.9%, с по-голям принос от страна на вземанията от домакинствата.
