Помните ли как Йорданка Фандъкова, първата дама на София, се кълнеше, че ще въведе мерки за справяне с мръсния въздух? Не беше много отдавна – само преди два месеца. Но запролетяването, а и отминалите избори като че ли изтриха идеите за безплатен градски транспорт, за ограничаване на дизеловите коли, за повишаване на контрола при техническите прегледи и за спиране на автомобилите без катализатор.
Тези дни обаче достатъчно шумно ни припомниха, че дишаме най-мръсния въздух в Европа. На 5 април Съдът на Европейския съюз излезе с безпрецедентно осъдително решение срещу България за това, че допуска систематично и постоянно превишаване на нормите за фини прахови частици. На това му се вика двойно прецакване, защото хем се тровим, хем ни съдят. Но най-неприятното идва от другаде. Оказва се, че управниците ни се гънат като червеи пред Брюксел – само и само да не направят нищо по въпроса. Един вид искат да си дишаме боклуците безнаказано. Няма грешка! Който не вярва, да прочете съдебното решение. Там съвсем ясно си пише, че още на 1 януари 2007 г. България е трябвало да покрие нормите за качеството на въздуха. Само че типично по нашенски сме се направили на разсеяни. През 2009-а европартньорите са ни скръцнали със зъби, но ние пак не сме се втурнали да изчистим градовете от смога. Вместо това сме поискали от ЕК да ни освободи от задължението да спазваме пределно допустимите стойности за прахови частици до 11 юни 2011-а.
В случая обаче отлагането на проблема не води до неговото решаване. Поради което се стига до куриозната ситуация ден преди крайния срок – 10 юни 2011 г., българските власти да поискат нова отсрочка. Но този път номерът им не минава. Излагацията е пълна не само защото не сме предупредили по-рано, че няма да се справим с нормите, но и защото замерванията на въздуха не показват да има дори леко подобряване на качеството му. С други думи, първият кабинет на Бойко Борисов е предпочел да се занимава с всичко друго, но не и със здравето на хората.
Играта на котка и мишка между чиновниците в Брюксел и София продължава и през следващите години – при служебни, редовни, нови служебни и нови редовни правителства. Разменят се писма с обвинения и оправдания, като през 2015-а на Еврокомисията й писва и завежда въпросното дело, което сега губим. От днешна гледна точка Съдът на Европейския съюз е категоричен – осем последователни години (от 2007-а до 2014-а) България не е направила нищо, за да подобри качеството на въздуха. Общо взето, усилията, ако въобще могат да се нарекат така, на политиците ни никога не са били насочени към решаването на проблема, а към неговото заобикаляне. Нещо повече – безотговорността стига дотам, че след 2013 г. България спира да изготвя цялостен доклад за качеството на въздуха, разчитайки, че така ЕК няма да разполага с доказателства за замърсяването.
И ако досега не сте схванали, всички тия игрички са за наша сметка. Нито Бойко Борисов, нито който и да е друг управник ще плати от себе си бъдещите глоби. Парите ще излязат от нашия джоб. Пак сами ще си плащаме и лечението на белодробните заболявания, което по различни сметки струва на гражданите между 150 и 200 млн. лв. на година. Така че внимавайте какво дишате и за кого гласувате.
