Бомбената атака в Санкт Петербург върна Русия на картата на тероризма и върна тероризма на дневен ред в руското общество. А мненията на наблюдателите се разминаваха напълно в трактовката на случилото се в зависимост от отношението им към Кремъл.
Последното сериозно нападение на руска територия бе във Волгоград през 2013-а, когато загинаха 18 души. Москва бе ударена още по-отдавна, през 2010-а, когато взривовете в метрото отнеха живота на 41 души, а Санкт Петербург досега бе пощаден. На фона на кървавите нападения в Париж, Брюксел, Ница, Берлин Русия сякаш имаше късмет и обществото й бе забравило за заплахата. Наистина, атентатът срещу излетелия от Египет пътнически самолет през 2015-а, за който пое отговорност "Ислямска държава", потресе страната, но все пак бе извън територията й.
Нападенията в европейските градове също не бяха възприети еднозначно, но е трудно да си представим толкова полярни тълкувания като появилите се в Русия след случилото се в северната столица. Опозиционно настроените наблюдатели побързаха да хвърлят вината върху Кремъл. Фактът, че следващите президентски избори в Русия ще се проведат след една година и че фаворитът за спечелването им – Владимир Путин, се намираше в Санкт Петербург по време на нападението, породи тезата, че зад него стои самият той. Веднага бяха припомнени взривените жилищни блокове през 1999-а, след което Путин бе избран за първи път за президент. Много автори, включително отровеният с полоний в Лондон бивш агент на руските служби за сигурност Александър Литвиненко, по-късно обявиха, че зад атентатите стои самият Путин, а целта им е била да му изградят образа на твърд лидер.
Другият мотив на властта да организира атаката, сочен от някои опозиционери, е да се пренасочи вниманието на хората от антикорупционните протести в Русия след разкритията за богатствата на премиера Дмитрий Медведев. Но дори и наблюдателите, които не отидоха толкова далеч, че да обвиняват директно Кремъл в престъплението, посочиха, че властта ще се възползва от трагедията, за да сплоти обществото около себе си и вероятно за да затегне още повече контрола си над него.
На обратния полюс застанаха прокремълските медии. Като изключим звучащите безумно твърдения, че зад атаката стои Киев, някои коментатори хвърлиха косвено отговорността върху Съедините щати като основен виновник за развитието на ислямския тероризъм – първо, чрез подкрепата им за талибаните в Афганистан, а после чрез хаоса, който предизвикаха в Близкия изток, след като свалиха режима на Саддам Хюсеин в Ирак. "Арабската пролет" също бе писана на тяхна сметка.
По-умерените привърженици на властта не стигнаха дотам, че да обвиняват Запада или опозицията като извършители. Те обаче посочиха, че и атаката, и антикорупционните протести имат обща цел – дестабилизирането на управлението и съвпадението им, както и съвпадението с посещението на Путин в Петербург показват, че директната им цел е той.
Само че, ако има съвпадение, то е, че едновременно с взрива в метрото бяха извършени нападения на други места – атакувани бяха казармите на Националната гвардия в Чечения и бяха убити двама полицаи в Астрахан. Това говори за видимо засилване на терористичната дейност на руска територия. И независимо от медийните трактовки месеците до президентските избори няма да са лесни за Владимир Путин.
