Положението в българската икономика е толкова отчайващо, че никак не е ясно бъдещето след 2020 година, когато ще спрат еврофондовете. Това заяви финансистът и бивш заместник-председател на Комисията за финансов надзор Румен Гълъбинов.
Той допълни, че е притеснително как статистиката за България показва ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на дългосрочен интерес към икономика ни. Икономиката на България продължава да расте субсидирано и съответно доходите на българите растат административно. От друга страна става все повече зависима от държавата и основната причина за растежа се дължи на намесата на държавата, смята Гълъбинов.
Той посочи, че разходите на правителството влияят съществено върху размера на растежа поради ниската активност в частния сектор и ниския приток на чужди инвестиции. Продължава харченето на европейски и бюджетни пари, отчетени като инвестиции.
Малкият и среден бизнес продължава да бъде мачкан от държавата с 15 % данък за едноличните търговци например, при 10% за всички останали, напомни Гълъбинов.
Условията за предприемачество в България са се влошили рязко през 2016 г., според оценката на Световния институт за предприемачество и развитие (GEDI). България се нарежда на 82 позиция от общо 138 държави. За сравнение през 2015 г. страната ни заемаше 46-о място в Глобалния индекс за предприемачество, а през 2014 г. бе на 44-та позиция в класацията. България е държавата с най-лоши условия за предприемачество в сравнение с другите икономики в ЕС. На Балканите държави като Сърбия и Албания задминават страната ни и предлагат по-добри условия за бизнес.
Истината за икономическото развитие на България се крие в необходимостта от реформи, които да гарантират добре развита конкуренция и квалифицирани кадри. А за да се сложи край на неблагоприятните демографски тенденции, България трябва да инвестира значително повече в самите хора, като увеличи средствата отделяни от бюджета за образование, наука и здравеопазване, заключи той.
