Лошите кредити в Европейския съюз възлизат на един трилион евро, което е 5.4% от всички кредити. Това стана ясно по време на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз, което се проведе миналата седмица в Малта.
Тази задлъжнялост е проблем, тъй като "заключва" капитал в банките, а той би могъл да се използва за финансиране на проекти в целия ЕС, коментираха експертите.
"Банките не са в състояние да решат проблемите си сами, за това е нужен по-цялостен подход", каза финансовият министър на Малта Едуард Сдиклуна.
Според становището на Съвета на ЕС, за да се реши проблемът с необслужваните кредити е нужно ускоряване на процедурите за принудително събиране на вземания и за обявяване на несъстоятелност. От друга страна, е необходимо и разширяване на правомощията на надзорните органи, смятат министрите и управителите на централните банки в ЕС.
"Високите нива на необслужвани кредити в редица държави членки изискват координирани действия на ниво ЕС, за да се избегне разширяване на негативните последици не само от банковия сектор към реалната икономика и обратно, но и от една държава членка към други", мотивират становището си финансистите на ЕС.
В този контекст Европейската комисия предложи разработването на стратегия за разрешаване на проблема с необслужваните кредити, с която отговорностите да бъдат ясно разпределени на национално и европейско ниво, а също с график за изпълнение и с мониторинг на напредъка.
Наскоро заместник-председателят на Европейската централна банка Витор Констанцио отбеляза, че шест страни от еврозоната имат най-високи съотношения между обслужвани и необслужвани кредити. При тях средните нива на лоши заеми са се покачили от 4.8% на 22.8% за по-малко от 10 години.
Страните с най-високите съотношения на лошите заеми са Гърция, Кипър и Португалия, следвани от Италия, Словения и Ирландия.
У нас към края на 2016-а размерът на необслужваните кредити намалява – във всички сегменти и по групи банки. Според доклада на Асоциацията на банките в България към 31 декември 2016 г. обемът на необслужвани кредити се свива до 6.99 млрд. лв., а тенденцията за спад продължава. Делът на необслужваните кредити средно за банковата система намалява от 15.35%, колкото бе в края на 2015 г., до 12.83%, показват изчисленията на база на данните от управление "Банков надзор" на Централната банка. Този дял е най-ниският от пет години насам.
При нефинансовите предприятия делът се понижава от 17.46 до 15.14%, при потребителските кредити нивото спада от 13.67 на 11.18%, а при жилищните заеми – от 10.45 на сто до 7.72 процента.
Към края на годината размерът на необслужваните фирмени кредити намалява до 5.02 млрд. лв., а е бил 5.81 млрд. лв. преди година.
В сегмента на потребителските кредити обемът се понижава от 1.12 млрд. лв. до 980.3 млн. лв., а при жилищните заеми от 911.4 млн. лв. към края на 2015-а до 670.2 млн. лева.
