"Три са основните мотиви в сигнала за програмата за саниране, подаден към прокуратурата: необосновано високи цени, наддоговаряне на одобрения първоначално финансов ресурс от Министерския съвет и липсата на физическа проверка на извършените строителни дейности", обяви в четвъртък (13 април) заместник-министърът на регионалното развитие Виолета Комитова. По думите й, след великденските празници ще бъдат предоставени на държавното обвинение изисканите конкретни документи и сигнали, с които се подкрепят съмненията на служебното ръководство на МРРБ за извършени нарушения.
"Нашата теза е, че с предвидените по програмата 2 млрд. лв. можеха да се санират 4000 жилищни сгради, а не 2000, както е сега. Цялото общество има интерес да се пести държавният ресурс, да се харчат парите отговорно, за да се постигат по-добри резултати", категорична бе Комитова. Тя посочи, че при старта на програмата през февруари 2015-а е нямало таван на цената и до октомври същата година строително-ремонтните дейности са се извършвали на цени, стигащи 400 лв. на кв. метър. В този период от девет месеца са санирани 28 сгради. След това, от октомври 2015-а, цената се фиксира на 348.60 лв. на кв. метър. "Тази цена също е висока и необоснована, защото в същото време по европейската програма "Енергийно обновяване на българските домове" се санират блокове на цена от 114.16 лв. на кв. метър. Възниква въпросът как по едно и също време за едно и също нещо се плащат две различни цени – с европейско финансиране санираме на 114 лв., а с пари от бюджета – на 348 лв?", пита заместник-министърът.
Високата цена на санирането, естествено, е довела до бързо изчерпване на финансовия ресурс, одобрен от кабинета, и така се е стигнало до наддоговаряне на първия 1 млрд. лева. "С 2 млрд. лв. от държавния бюджет ние ще санираме 2022 сгради. Това засяга всички български граждани, но всеки собственик на саниран апартамент получи от държавата подарък в размер на 17 500 лв.", каза още Виолета Комитова.
Другият проблем е липсата на контрол. Заместник-министърът даде за пример оперативните програми, където по всички проекти се разплаща след проверка на място, а по програмата за саниране се е плащало без проверка.
В крайна сметка има извънредно много жалби от граждани и фирми за некачествено изпълнение на строително-монтажните работи."Нашият сигнал до прокуратурата не опира до фирми, извършили нарушения, а до управленските решения, взети в МРРБ: цената на квадратен метър, наддоговарянето и липса на контрол, и ще предоставим данни за тях, включително и жалбите за лошото качество. Имаше опит за внушение на българското общество, че служебното правителство спира програмата за саниране. Служебното правителство, министърът на регионалното развитие и благоустройството и лично аз не сме били в позиция да спираме, а да изпълняваме програмата за саниране. От встъпването ни в длъжност до днес не сме спирали да работим по нея. Пуснахме обществена поръчка за софтуер, който да обслужва програмата. Най-важният резултат е, че за два месеца и половина имаме 73 завършени сгради с Акт 16", отбеляза Комитова.
