Натали Бианчели е италиански режисьор от руско-немски произход, но е родена и живее в Лондон. Учила е литература и журналистика в Kings College London. След това стажува във BBC, където открива света на документалните филми. Тя е разследващ журналист в авторитетната медия и прави собствени репортажи. През 2015-а Натали е избрана за начинаещ режисьор, който да реализира проекта си – „Слушателят“, на фестивала Torino Film Lab. Година по-късно участва на фестивала в Кан по проекта Maison des Scenarists. Филмът й „Кръстопътят“, показан и на "София Филм Фест", е излъчен на над 40 фестивала и печели множество награди, включително и „най-добър чуждестранен филм“ в Санта Моника. Натали режисира филми и за множество известни визуални артисти, сред които каталунският скулптор Хавиер Корберо, френският пърформънс артист Анри Сала и британският склуптор Джеймс Карпър.
Г-це Бианчели, в коя артсфера се чувствате най-добре – журналист, писател, режисьор, продуцент…?
– Бих се самоопределила най-вече като писател. Това е професията, на която съм посветена от най-дълго време, и смятам, че съм най-добра именно в нея.
Какво Ви даде работата във ВВС от гледна точка на професионалното развитие? Кой от Вашите досегашни проекти Ви е донесъл най-много емоции?
– Мисля, че това е първият ни късометражен филм – “Кръстопътят“. Това беше луда авантюра – никога преди това не бях работила с актьори, не бях режисирала кинолента. Но въпреки това избрах да снимам филм за десет дни, в две държави, включително и с подводни сцени… Беше истинска лудост, но се почувствах прекрасно!
Какъв тип истории обичате да разказвате и да показвате на публиката?
– Моите истории са предимно с личностни, с характерни портрети. Преобладават индивидуалностите, които по някаква причина не се вписват в обкръжаващия ги свят.
Защо избрахте кратките филми като средство за себеизразяване?
– Късометражните филми са път, който трябва да извървиш, за да режисираш игрални ленти. От тях човек се учи как да прави кино. За мен това е една чудесна възможност да експериментирам, тъй като смятам, че режисьорите трябва да рискуват и да импровизират повече. Не е проблем да се провалиш с късометражен филм, дори мисля, че това трябва да се случи, за да си направиш важните изводи.
Как българската публика на "София Филм Фест" прие последната Ви творба – „Гибериш“?
– Честно казано, не съм съвсем сигурна. Това е доста странен филм, без реплики между героите. Но се надявам хората да са го харесали.
Бихте ли ни разказали нещо повече за следващия си проект „Нощен“?
– Това е история за един мъж – Пийт, който решава да се срещне с дъщеря си Лоури. Те не се познават, тя е 16-годишна, а той неотдавна е прехвърлил 30-те. В страха си да поеме отговорностите, които има всеки баща, той не й казва истината за себе си, а я опознава, представяйки се за друг човек. Връзката им се задълбочава и Лоури се влюбва в по-възрастния от нея мъж. Пийт изпада в критична ситуация и трябва да вземе решение.
Какво Ви вдъхновява и как се раждат идеите Ви за нови филми?
– Като документалист смятам, че реалният живот е най-доброто вдъхновение за киното. Животът е толкова невероятно абсурден, че когато го опишеш в сценарий, хората не вярват, че историята наистина се е случила.
Каква е Вашата най-голяма цел?
– Да правя филми, филми и филми. До последния си дъх. Само това искам да правя, макар че на този етап това е лукс.
Хареса ли Ви България? Кои са любимите Ви дестинации за ваканция или приятен уикенд?
– България е очарователна страна. Този път бях само в София, но с удоволствие ще дойда пак, за да открия нови места. Ако трябва да избирам място за един хубав уикенд, вероятно бих се върнала у дома, в Италия. Няма нищо по-релаксиращо от това да усетиш освежаваща доза слънчеви лъчи и да опиташ вкусна храна.
Имате ли хобита, спортувате ли?
– Обичам да плувам, мога да го правя с километри. По този начин успявам да мисля креативно.
Какви филми гледате? Какво изкуство предпочитате?
– Гледам всякакви филми, но предпочитам арт-хаус течението. Чета класически романи и поезия. Харесвам творбите на художника Сай Томбли, но имам и много приятели художници с невероятни произведения.
Кои са най-важните качества, които една съвременна жена трябва да притежава?
– Не бива да се страхуваме да бъдем независими, защото това е наше право. Но също така трябва да запазим женското в себе си, качества като чувствителност, благородство, състрадание. Няма нищо по-отблъскващо от жена, която мисли, че за да се реализира добре, трябва да е по-агресивна от мъжете. Нека използваме качествата си, за да бъдем по-силни!
Какво бихте пожелали на българските си приятели?
– Да продължават да подкрепят независимото българско кино. Да гледат филми, които са предизвикателни и провокативни, дори и да не са толкова зрелищни. Точно това кино носи послания. Но най-вече – помагайте на изкуството! В епохата, в която живеем, само изкуството може да ни спаси или поне ще спаси душите ни.
