Хлябът е на почит не само в българската традиция, но заема важно място в различни религиозни церемонии и празници. Обредните хлябове често се пекат в специални форми, украсяват се със специфични символи и включват различни съставки. Така например заради забраната на консумация на яйца, Великденските печива не съдържат яйца. Сред най-любопитните са плетените кравайчета от Англия, руският козунак "пасха" и италианският хляб "коломба".
Важен символ, който се среща в обредните хлябове на всички народи, е "преплитането" на тестото. "Кръстосването" в обредните хлябове е символ на разпъването на Христос на кръста. Тази традиция обаче датира от англосаксонците, които приготвяли подобни хлябове в чест на богинята на пролетта Еостре. Именно от нейното име идва и названието на Великден в католическия свят "Истър".
Характерно за английските хлябове е, че се свързват с много суеверия. Англичаните вярват, че хляб, който е изпечен на Разпети петък може да се съхранява цялата година без да мухляса, като целта е да предпази къщата от пожар. Моряците пък взимали парчета от него по време на пътешествията си, за да се предпазят плавателния съд от корабокрушение. Заравянето на самун хляб в купчина от царевица, се вярва, че предпазва от плъхове, мишки и гъгрици. Със специфичната си форма "горещите плетени гевречета" се асоциират с плодородие, защита, раждане и прераждане. Характерно за тях е да са поръсени със захар и да се бележат с кръст. В днешни дни англичаните сервират гевречетата за закуска на Разпети петък. Поредното суеверие е, че ако закачиш в дома си едно от тези лакомства в петък преди Великден, то ще те пази от лош късмет през цялата година.
Едно от най-известните руски печива пък е "пасха" или "кулич". Обредният хляб се пече във висока цилиндрична форма, за която се смята, че има славянски произход. В тестото се слага повече захар, различни ядки, стафиди и захаросани плодове. "Куполът" на печивото обикновено се украсява с кирилски букви. В събота хлябът се носи за освещаване в църквата. За Пасха в се правят и специални дървени яйца, които са пищно украсени с орнаменти.
"Коломба" пък е един от няколкото специални печива, които се замесват за Великден в Италия. Този хляб е с форма на гълъб и прилича на "панеттоне". Гълъбът се приема като символ на чистотата, свободата и новото начало. "Коломба" и е сред най-популярните хлябове в страната.
Обредният хляб, който у нас е традиционен за празника, това е козунакът. Той символизира тялото на Исус Христос, подобно на червените яйца, които олицетворяват кръвта му. Традиционно печивото е с кръгла форма, символ на безкрайността, и се украсява с плетеници, а в средата им се слага червено яйце. Смята се, че историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето започва разпространението му по целия континент.
Според етнографите, козунакът е пренесен в България в периода между 1915 година и 1920 година. Преди това за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак или кравай. В тях задължително се поставяли червени или бели яйца, които се увивали с усукано тесто. Освен тези големи хлябове се замесвали и по-малки, в чийто център отново се поставяло яйце. Те се подарявали на първия човек, който премине през прага на дома на Великден. Освен това малки хлебчета, наричани "кукла", радвали малчуганите. Отдавна обаче вкусният сладкиш не се приготвя само за Великден, а целогодишно е сред най-предпочитаните тестени изкушения.
