Новата 2017-а донесе поредния "бонус" за финансите на Зимбабве. В парламента бе внесен законопроект, разрешаващ използването на кози, крави и овце като залог по банкови кредити. Достатъчно е домашният добитък да бъде регистриран в централната банка, за да получи статут на пълноценен актив. Според замисъла на финансовото министерство това ще позволи въвличането в икономическия живот на малкия и средния бизнес, както и на младежите и жените.
От 17 април домашният добитък се превърна в стабилен коз и в сферата на образованието. На местните училища бе разрешено да приемат животни за заплащане на обучението. Родителите на учениците могат да предоставят също така труда си като такса срещу ограмотяването на децата им.
В колониалния период Зимбабве се управляваше от британците, които успяха да изградят работеща икономика въз основа на селското стопанство и добива на полезни изкопаеми. През 1980-а страната получи независимост, но бялото население продължи да е локомотив на развитието, притежавайки 70% от обработваемата земя. Ситуацията се променя рязко с идването на Робърт Мугабе на власт. Вече 30 години той е зад държавното кормило и със своите 93 години е най-възрастният държавен глава в света. Политиката му да експроприира имотите на белите ги прогони от страната и земите им станаха собственост на местното население. За резултатите от реформата на Мугабе най-добре говорят числата. Тя доведе до рязък скок на безработицата (до 80 на сто), инфлацията (през 2008-а достига 321 млн. процента) и до глад.
Икономическата катастрофа, разбира се, се отрази и на паричната система. Заради галопиращата инфлация парите стремително се обезцениха и властите бяха принудени да печатат банкноти с огромни номинали. През 2009-а шефът на централната банка Гидеон Гоно дори получи Иг-Нобелова премия за математика, защото успя да демонстрира на сънародниците си цялото многообразие на цифрите – под негово ръководство се печатаха купюри от 1 до 100 млн. зимбабвийски долара.
Фалирала държава с всички съпътстващи признаци – бедност, неграмотност и широко разпространени болести, може да се нарече и Южен Судан, който през 2011-а се отдели от Судан и се впусна в свободно плаване. Богатата на нефт територия се оказа капан. Вярно, че повечето находища се намират в младата държава, но в Судан останаха тръбопроводите и преработвателните заводи, без които черното злато се превръща в безполезен ресурс. Във всеки случай дълбоките икономически проблеми така и не бяха решени през няколкото години независимост. Макар че има своя официална валута – фунт, в страната се използва най-вече натуралната размяна. Местните племена отдавна използват кравите, козите и овцете вместо банкноти и монети. Натуралната размяна е най-популярна сред народа динка, известен с красотата си и високия си ръст. Те се около 3 млн. души или една четвърт от населението на Южен Судан. Домашните животни са в основата на икономиката на този народ. Една от най-известните представителки на динка е британският топмодел Алек Век.
По данни на Международния валутен фонд почти 50 на сто от БВП на Афганистан се пада на бизнеса с наркотици. Оценката на нелегалната икономика в тази държава е изключително трудна, защото фондът не отчита останалата престъпна дейност като търговията с оръжие и хора. Според неофициални източници в края на миналото десетилетие доходите на местните търговци на наркотици са надхвърляли 3 млрд. долара. За сравнение – обемът на БВП за същия период е около 10 млрд. долара. Всъщност, дори и непълните оценки налагат извода, че икономиката на Афганистан е далеч от доброто здраве. Официалната валута там е афганът. Той е въведен в обращение през 1926-а и отначало е бил сребърен. Но сложната и кръвопролитна история на страната се отразява и парите постепенно се обезценяват и деноминират. През 2002-ра 1 щ. долар се е равнявал на 14 хил. афгани, сега той струва около 70 афгани.
