Васил Илиев (Императора) бе убит на 25 април 1995 г. в леката си кола Мерцедес на път за ресторант „Мираж“ в София. Убийството остава неразкрито и до ден днешен, а разследването му е прекратено поради изтекла давност през 2015 г.
На 25 април 1995 г., около 21.15 часа 30-годишният Васил Илиев пътува с луксозния си "Мерцедес" към "централата" на ВИС – ресторант "Мираж" в София. Двамата гардове на Императора го следват със "Сеат Толедо". Двете коли навлизат в кварталната улица "Никола Каменов", която е осеяна с дупки. Наблизо има строеж. Васил Илиев намалява скоростта, за да не потроши новия сребрист "Мерцедес", който е купил ден по-рано от Филип Найденов-Фатик. Тогава от строежа изскачат двамата килъри, въоръжени с автомати "Заги", и откриват огън по колата на Илиев. Дъждът от куршуми пръска предното стъкло, а след това и предния десен прозорец на автомобила.
Васил Илиев издъхва за секунди, а гардовете му така и не успяват да реагират на смъртоносната атака. Двамата убийци пък изчезват в тъмнината между блоковете.
Тарторът на ВИС-2 е роден през 1965 г. в Кресна. Има брат – Георги, и сестра – Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“. Сред неговите съученици са били такива подземни босове като Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо. След несправедливо, според него решение за неучастието му в европейско първенство, Васил Илиев напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди. Жени се за Мариета и докато е в армията, му се ражда единственото дете – Ивона.
Заминава за Чехия, където се засича с Иво Карамански, който е тарторът на българската мафия в чужбина, занимаваща се с кражби на автомобили, въоръжени грабежи и поръчкови побои. 7 – 8 месеца след пристигането си Васил Илиев е арестуван, заедно с негов приятел по прякор Дробеца. Прекарват 2 месеца в чешки затвор по обвинение в грабеж, което така и не се доказва.
След като излиза от затвора, Илиев е принуден да напусне Чехия и през 1988 г. заминава за Унгария, където, заедно с Иво Карамански, крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България и научава, че жена му го е изоставила.
Първата фирма на Васил Илиев е регистрирана през 1991 г. под името "ВИС“ (Вярност, инвестиции, сигурност), като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв. дава Пламен Тимев-Ганди. Фирмата се занимава главно с рекет и изнудване под формата на охрана на обекти и кражби на автомобили. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинският възход на борческата империя започва с началото на югоембаргото. Едновременно с това Илиев прохожда в бизнеса с дискотеки, като открива няколко по Южното Черноморие.
Югоембаргото обаче става голям източник на печалба за Васил Илиев и неговата империя. От нелегалното прекарване в Сърбия на петролни продукти борците печелят милиарди тогавашни левове. След този период новата компания „ВИС-2“ се ориентира към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли, като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми, свързани с „ВИС-2“. Персоналът на групировката надминава 4000 души. По онова време „ВИС-2“ са и монополисти в застрахователния бизнес.
Гилза от лобното място на Васил Илиев, вещите, открити в колата му, включително видеокасети с филмите „Кръстникът“ и „Шотландски боец“, златна гривна, златен часовник, мобилен телефон, общо 2000 лева, документи за кола, екипче за фитнес, бележка с надпис: „Да пратя на мама още пари за ремонта в Кюстендил!“, дрехите, които Илиев носи, когато го убиват, също така оръжието на убийството, хърватски „Заги“ пистолет, се съхраняват в МВР.
През 2015 г. бившият депутат Христо Марков дарява на „Дирекция Архиви – Пловдив“ своя личен архив, който включва и писмо от Илиев, с когото са били близки.











