Корнелия Нинова отново игра ва банк. И спечели. Пак. Този хазартен тип поведение, изглежда, се превръща в запазена марка, в неин стил като лидер на БСП. За първи път тя подходи така с кандидатурата на Румен Радев за президент. На едната везна постави името му, на другата заложи себе си. И спечели. По същия начин постъпи и преди дни с оставката на дългогодишния червен фараон Георги Гергов от Изпълнителното бюро на Столетницата.
На 21 април (петък) Нинова заяви, че няма да допусне БСП да носи вина и да пада сянка върху нея заради индивидуалните действия, на който и да е неин член, пък бил той и в ръководството. Това беше по повод разразилия се скандал за нерегламентираната конфиденциална среща на газовия бизнесмен и издател Сашо Дончев с главния прокурор Сотир Цацаров, на която впоследствие се оказа, че Гергов е бил домакин – в кабинета си в ЦУМ. Работата стана още по-завързана поради оплакванията на Дончев, че е бил заплашван от обвинителя. Последният пък набеди бизнесмена, че е искал спиране на прокурорски проверки. Откъдето и да го погледнеш – мирише.
Но Нинова предприе светкавични действия в пореден опит да убеди избирателите, че партията наистина се променя, за да се промени и страната. Ако тези, които я подкрепиха, не видят обещанията й изпълнени, то по-добре бе да не ги е давала. Освен това амбициозната лидерка очевидно продължава процеса на прочистване на БСП от хора, уронващи авторитета на партията и петнящи името й. Продължава и изтикването на номенклатурата на прехода, същата, която се беше окопала на "Позитано" 20 повече от 20 години, окупирала всички висши партийни постове, изживяваща се като затворена масонска ложа, недопускаща почти никакви нови хора да проникнат в схемите й.
Ходът на Нинова беше брилянтно изигран, след като се възползва от поднесения й на тепсия повод. Тя самата призна по БНТ, че е привикала на разговор Гергов и го е помолила да си подаде оставката. Ако той се беше съгласил, нещата щяха да се случат тихо и кротко във вторник (25 април) на заседание на Изпълнителното бюро, какъвто е бил и първоначалният замисъл на лидерката. Но след отказа на пловдивския бизнесмен, Нинова заигра твърдо – съобщи в ефир, че ще подложи оставката му на гласуване в Националния съвет още в събота (22 април) и ако загуби, т.е. бъде бламирана, ще си тръгне тя.
Във вече познатия стил Нинова сложи на едната везна оставката на Гергов от Изпълнителното бюро, на другата – главата си като председател на БСП. Оставка срещу оставка. Така постави в шах и Гергов, и членовете на Националния съвет. Те трябваше да избират между най-успешния лидер, който е имала партията им през последните 15 години и който в много кратък срок успя да мобилизира така социалистите, че те на косъм не спечелиха последните парламентарни избори, и дългогодишния богат партиец, най-вероятно и спонсор на БСП.
Първоначално пловдивският бизнесмен беше сигурен в позициите и влиянието си, но по-късно, след почти двучасова дискусия, сам подаде оставката си от тясното ръководство на социалистическата формация. Той неслучайно реши да избегне гласуването, защото то щеше да бъде крах за него. Гергов все пак си даде сметка, че по-голямата част от Пленума ще застане зад лидера, защото Нинова даде път на много млади хора и на активисти от местните структури да влязат в широкото ръководство с перспектива за кариерно израстване както в партията, така и в държавната администрация при идване на БСП на власт. И те са й благодарни за това. А Гергов принадлежи към онзи затворен кръг от вечни фараони (по израза на Кирил Добрев), който затапваше всякакво развитие и инициатива на хората от провинцията или от по-младите поколения.
Всъщност този системен дефект в БСП беше заложен още от червените бонзи Александър Лилов и Андрей Луканов, които предпочетоха да дадат властта в ръцете на неопитни младоци като Жан Виденов, за да могат да ги направляват, наставляват и контролират, и прескочиха средната генерация на около 40-годишните тогава, които имаха и опита, и хъса, и желанието да се впишат в новото време и да променят партията. Затова и последваха управленските провали на социалистическата партия, а едно цяло поколение беше пропуснато и похабено. И този дефицит в БСП се чувства все още.
Нинова направи и още един изпреварващ ход спрямо вътрешната си опозиция, като обяви, че знае какво я очаква, ако вземе главата на Гергов, образно казано. Така тези, които са против нея, бяха принудени да си замълчат засега не само защото обществото беше предупредено, че може да има опити за компромати и отваряне на война срещу лидера, но и защото усетиха, че са малцинство. Те просто ще изчакат удобен момент, когато Нинова стъпи накриво, направи грешка или изпадне в слаба позиция, за да я разкъсат.
Гергов не скри обидата и яда си от факта, че беше низвергнат от партийната си позиция по този начин, заплаши с вадене на "скелети от гардероба" на Нинова, опита се да я вкара в интрига – че е спечелила председателския пост с негова помощ и гласовете на пловдивската група на конгреса, но не е изпълнила обещанието си да го направи заместник-председател на партията. Въпросът тук е дали той е отстъпил получените за себе си гласове на първия изборен тур, защото е осъзнал, че Нинова е по-добрият вариант за водач на социалистите в условията на дълбока криза, в която се намираше партията, или ги е изтъргувал за висок партиен пост. Ако съдим по думите на Стефан Данаилов, че Гергов сам си е поискал заместникпредседателското място, е второто. И неслучайно Нинова вече година не посочва свои заместници, такъв е само Данаилов.
Всъщност тя стана председател на БСП не само с делегатските гласове на Гергов, които бяха 55. Най-много гласове тогава – 77, получи Красимир Янков, вероятно от варненските представители, а Валери Жаблянов – десет. Всички те бяха прехвърлени на Нинова на балотажа и тя победи Михаил Миков. Но именно за да се избегнат зависимостите на лидера в бъдеще, за които намекна и Янаки Стоилов, Нинова предложи и това беше записано в устава, че председателят вече ще се избира от членовете на цялата партия, а не от делегати на конгрес.
Няма да се сбъднат прогнозите за предстоящо разцепление или война в БСП. Засега Корнелия Нинова е в много силни позиции и твърдо стои на поста си. Е, пловдивската организация, чийто председател е Георги Гергов, ще го защити, разбира се, ще протестира срещу изключването му от Изпълнителното бюро, но по-резки действия няма да има. Засега пловдивчани й изпратиха писмо и я поканиха на среща, за да чуят нейната позиция по казуса.А и самият Гергов в крайна сметка ще преглътне горчивия хап и едва ли ще тръгне да вреди на партията си особено сега, когато е във възход.
Твърдата игра се оказа печеливша за рисковия играч Корнелия Нинова. Тя категорично отхвърли предложението на Бойко Борисов да стане председател на парламента. Показателно е, че то беше направено първо именно чрез Гергов – един от онези в БСП, които настояваха за широка коалиция с ГЕРБ. Нинова също така категорично отказа на Борисов да му "заеме" Деница Златева като вицепремиер, отговарящ за нашето председателство на ЕС. Очевидно такъв ще бъде опозиционният стил, който тя ще наложи на БСП и парламентарната група в 44-ото Народно събрание. По всичко изглежда, че Нинова наистина е решила да предложи сериозна алтернатива на избирателите и повече да не изпуска победата, когато и да са следващите парламентарни избори.
