Г-н Вътев, очаква се до края на следващия месец надзорните институции в Белгия, в ЕС и нашите тук да разрешат на "Кей Би Си Банк" да купи ОББ от сегашния й собственик – Национална банка на Гърция. Започна ли вече подготовката за сливането на ОББ и СИБАНК, която също е собственост на "Кей Би Си Банк"?
– Подготовката започна почти веднага след обявяването на сделката на 30 декември 2016 година. Тогава между продавача – Националната банка на Гърция и купувача – KBC Group, бе подписано предварително споразумение за покупко-продажба на притежаваните от продавача акции (100%) в ОББ АД и в "Интерлийз" АД. След това, мисля, че в началото на февруари 2017-а започнаха регулярни срещи между екипи на двете банки и хора от KBC за разговори по най-важните области – информационни технологии, застраховане, корпоративно банкиране, кредитиране на граждани, трежъри и т. н. Те продължават и в момента. Но всъщност истинските действия по сливането на двете банки в България – ОББ и СИБАНК, предстоят след приключване на самата сделка, или т.нар. Closing. Имам представа, но, естествено, не мога да кажа до детайли през какви етапи ще протече този процес – всичко зависи от купувача KBC Group. Ако трябва да изразя лично мнение – процесът на сливане не трябва да отнема повече от година.
На фона на усилията, които ще трябва да положи екипът на институциите в процеса по сливане, бизнесът на банката ще трябва да се развива в определена вътрешна и външна икономическа и политическа среда. Кои според Вас са най-големите рискове, с които може да се сблъска българската банкова система през тази година?
– Според мен – и не го казвам публично за първи път, банковият ни сектор е здрав и надежден. Но има един структурен проблем – твърде много на брой банки оперират на нашия сравнително малък пазар. В този смисъл основният риск е да „гръмне“ някоя малка банка, което да нарани отново и без това крехкото доверие у нас към целия банков сектор след колапса на КТБ преди две години.
А вътрешнополитическата конюнктура не предизвиква ли също у Вас опасения, че може да стане източник на някакво напрежение за икономиката и за банковия сектор на страната ни?
– Не мисля, не съм много разтревожен от състоянието и развитието на вътрешнополитическата ситуация у нас. Не е брилянтна, но пък и в коя страна е? За мен е важно банките да действат по правилата и да не се поддават на влиянието на този или онзи политик или от публичната администрация като цяло.
Вие като банкер контактувате постоянно с хората от бизнеса у нас. Кои грешки най-често допускат българите, когато осъществяват своя бизнес?
– Много малко хора си дават сметка, че и корпоративните структури, бизнесът и фирмите на гражданите у нас имат много кратка история – аз лично смятам, че корпоративният и банковият бизнес заработиха при действително пазарни условия от средата на 1997-а, когато въведохме валутния борд и когато започна истинската приватизация. А банковият бизнес, насочен към гражданите и домакинствата, стартира няколко години по-късно. За мен именно липсата на опит и значително кратката история на бизнеса у нас са основните причини за бавното възстановяване на икономиката ни след пазарния крах от 2009 година. Кризата от 1996-а, която много от нас помнят, имаше съвсем друг генезис и характер – аз я наричам „криза на прехода“ или „кризисна адаптация“ на бившата соц. или планова икономика към принципите на пазарната икономика.
А най-честите грешки – твърде често някои „бизнесмени“, просто забравят къде са. Не казвам, че то става умишлено. По-скоро е от липса на опит, от слаба конкуренция. Не е малък и "приносът" на лесно спечелените пари по „други“ правила или направо без правила. Когато това се случи обаче, и пътят до окончателното потъване е много кратък.
България може да се похвали с несложна данъчна система и с ниски данъчни ставки, както и с макроикономическа стабилност. Но инвеститорите у нас не са чак толкова много. Какви са Вашите впечатления – кои фактори ги възпират най-вече да идват и да работят на българския пазар?
– Естествено, всеки бизнес се стреми да плаща по-малко данъци – в този смисъл данъчната ни система е изключително атрактивна и не бива да се променя на този етап. Тук на преден план трябва да се отчита едно много просто правило или аксиома – когато икономиката ти е в начален или „ембрионален“ стадий на развитие, каквато е нашата, тогава държавата трябва да стимулира отделните играчи (не само чуждестранните инвеститори) с подходящи условия, в това число и ниски данъци. И обратното – когато икономиката ни стане като тази на Швеция – тогава може да си позволим лукса да сме „социална държава“ и да налагаме над 40% данъци върху печалбата, респ. върху дохода.
Разбира се, пречките пред бизнеса нямат само данъчен характер – както споменах, данъчната ни система е доста привлекателна и адекватна за настоящето и в полза на всички играчи. За съжаление нещата спират дотук. Няма да кажа нещо ново, но останалите условия за бизнес – ефективна и бърза администрация, ниво на ненужната бюрокрация (защото има и полезна бюрокрация), правосъдна система и т. н., са далеч-далеч от желаните както от местния, така от представителите на чуждестранния бизнес у нас. Иначе и аз много пъти съм си задавал въпроса – защо много от бизнесмените, които плащат в своите страни над 30-40% данъци, не дойдат и не се регистрират у нас, където данъците са в пъти по-ниски? Е, отговорът е ясен…
Да се върнем на една чисто банкова тема, която много интересува клиентите. Според Вас какви перспективи се очертават за развитието на лихвените равнища?
– И по този въпрос имам лично мнение и то е: лихвите по кредитите са ниски и не отговарят на иманентния кредитен риск на кредитополучателя – независимо дали е гражданин, или компания. За добро или за лошо, ние сме част от Евросъюза и автоматично пренасяме в нашата практика „спорната“, според мен, система на отрицателни лихви, въведена преди няколко години от Европейската централна банка. Получава се така, че у нас поради тази причина цената на ресурса (на банковите депозити) се доближи почти до нула. Много се опасявам скоро у нас да се получи т. нар. ефект на subprime lending, който всички финансисти знаят до какво доведе.
Отговаряйки по-конкретно на въпроса – клиентите с кредити не знам докога ще се радват на неадекватно ниски лихвени проценти за сметка на депозантите. Не вярвам, че някоя банка ще въведе отрицателни лихви по депозитите, но всичко е възможно…
Рано или късно обаче лихвите ще започнат да растат. Банките у нас в момента са фокусирани върху предлагането на по-дългосрочни кредити за населението – най-вече ипотечни. Правят ли нещо експертите от ръководената от Вас банка, за да предлагат на клиентите си инструменти за предпазване от риска от покачване на лихвите?
– Вероятно имате предвид хедж-инструменти срещу риска от покачване на лихвените проценти по кредити в по-дългосрочен план. Честно казано – не се предлагат такива или поне аз не знам. Това сме го коментирали в нашата банка преди и основната причина да не го ползваме бе, че никой на международния пазар не предлага такива инструменти в левове. Не предлагаме такива, доколкото имаме ипотечни кредити в евро (около 15-20% от ипотечния портфейл). Все пак идеята не е лоша и си заслужава да я проучим. Иначе съм съгласен с началото на Вашия въпрос. Не знам обаче дали шефът на ЕЦБ го знае….
Равнището на лихвите е от огромно значение не само за клиентите, но и за самите банки. Сегашните ниски нива на лихвените проценти не застрашават ли рентабилността на банковата система?
– Естествено, доходът на всяка банка се формира най-вече от нетния лихвен марж. Поради все още недостатъчната наситеност на банковите услуги в сравнение с развитите страни, у нас все още нетният лихвен марж е доста по-висок в сравнение с тези страни. За сметка на това обаче банките у нас не са толкова големи и разходно ефективни. Ние в ОББ отдавна сме забелязали това и се стремим да развиваме все повече продукти и услуги, които не са свързани с кредитите, където по правило насищането на пазара е доста малко, а търсенето – голямо. В някои случаи се налага ние да формираме или да предизвикаме търсене. Освен това да не забравяме и наличието на алтернативни и значително по-евтини канали за банкиране.
Като говорим за лихви – БНБ обяви, че се оттегля от изчисляване на левовия лихвен индекс СОФИБОР. Това може ли да създаде проблеми за банките?
– Сигурно да, но ние се готвим за това и се надяваме скоро да имаме добро и относително ефективно и евтино решение за нас и за нашите клиенти.
С какво е толкова важен за банките новият Международен стандарт за финансова отчетност 9, та БНБ така настойчиво предупреждава всички да се подготвят внимателно за прилагането му?
– Зловещите ми опасения са, че както е тръгнало, след това ще последват и други подобни „стандарти“ и прочие. Дано да не стигнем дотам, че банките да се занимават само с разработка на регулации и стандарти, а не да правят бизнес.
Иначе хората от БНБ са прави – не бива да подценяваме новия стандарт за отчетност – внедряването му е доста трудоемко и скъпо, така че трябва да се готвим отрано. Което и правим, разбира се.
