"Независимо какво съм постигнал по време на абсурдния стандарт на първите сто дни, а то е много, медиите ще го убият." С тези думи американският президент Доналд Тръмп се подготви да посрещне символичния праг на управлението си, който ще настъпи на 30 април. Вече не толкова новият стопанин на Белия дом като че ли предварително иска да се презастрахова от критиките, които очаква да получи. Той има основание за това, тъй като, независимо от постиженията му, оценките за тях ще варират в зависимост от убежденията на оценяващите.
И все пак – успешно ли бе началото за Тръмп? Може би най-обективният отговор е "И не, и да". Колкото и да е парадоксално, през първите си месеци като президент той постигна едновременно прекалено малко и прекалено много.
Досега на практика Тръмп не е осъществил нито един от ангажиментите, които пое по време на предизборната си кампания. Законодателните му инициативи буксуват. Идеите му за промени във външната политика на Съединените щати не само че не намалиха международното напрежение, както той обещаваше, но за момента дори го засилват. Най-емблематичните му инициативи – забраната за влизане в страната на граждани на редица мюсюлмански страни и изграждането на стена по границата с Мексико, са на практика блокирани от съдебната и законодателната власт.
Тръмп едва ли си е представял по този начин първите си месеци в Белия дом. Въпреки това той може да е доволен, че е изпълнил едно от най-важните си обещания към избирателите си. Доналд Тръмп коренно промени начина, по който изглежда президентската институция. Неговият стил на управление буквално раздруса Вашингтон.
Независимо дали политиките на президента му се получават, Белият дом доминира публичното пространство и фокусира върху себе си цялото световно внимание. Съюзническите лидери все още не знаят какво да мислят за него и гадаят намеренията му, същото в още по-голяма степен се отнася за онези, които са се очертали като негови външнополитически мишени. Самият Тръмп се хвали, че обича изненадите и е поставил и поддръжниците си, и противниците си в положение да следят всяка негова дума, изречена на глас или изпусната в Туитър. Това, което той каже или туитне, предизвиква внимание на всички нива, а на него, изглежда, му харесва хаосът, който изявите му нерядко предизвикват.
Истината обаче е, че Тръмп показва забележителна способност да се приспособява. Само през този месец той обърна на 180 градуса позициите си за Китай, НАТО и управителката на Федералния резерв Джанет Йелън. Смекчи тона към Китай, заявявайки, че страната повече няма да бъде определяна като "валутен манипулатор", и призна, че доларът е твърде силен. Държавният глава също така не изключи втори мандат за Йелън, при положение че преди влизането си в Белия дом изявяваше намерение да я смени още преди изтичане на мандата й. Що се отнася до НАТО, той публично се отказа от думите си, че алиансът е "остаряла организация" – сякаш за три месеца нещо коренно се е променило в съюза. Чувствителна смяна на тона се наблюдава и по отношение на Европейския съюз, след като преди избирането си приветстваше излизането на Великобритания от него.
Промяната на позициите му може да се обясни и с това, че Тръмп влезе в Белия дом като външен за политиката човек, по същество неподготвен. По време на кампанията си често се хвалеше с бизнес уменията си, като смяташе да ги използва и като президент. Три месеца по-късно обаче разбра, че управляването на Съединените щати е най-сложната работа, с която се е захващал. Неведнъж дори сам си призна как са го изненадали новите предизвикателства.
"Кой да знае, че здравеопазването било толкова сложно нещо", възкликна президентът през февруари, когато се оказа, че плановете му за отмяна на здравната реформа на Барак Обама – "Обамакеър", няма да минат лесно, ако въобще някога минат.
Завоя си по отношение на севернокорейската ядрена програма Тръмп също обясни с необичайна дори и за себе си откровеност. Той нееднократно твърдеше до срещата си с китайския президент Си Дзинпин във Флорида, че очаква от Пекин да реши проблема, но след нея отбеляза: "След като слушах в продължение на десет минути, разбрах, че не е толкова лесно. Твърдо бях убеден, че те имат огромна власт над Северна Корея… Но всъщност нещата не стоят така, както бихте си помислили".
Макар че се изказа пренебрежително за символичния праг, Доналд Тръмп не можа да се въздържи и да не определи като "фалшиви" и "напълно грешни" социологическите проучвания, показващи, че рекордно ниските 42% от американците го подкрепят в навечерието на стоте дни. Вместо да бърза да се гневи обаче, той трябваше да обърне внимание на един друг детайл от изследването – че цели 96% от гласувалите за него през ноември пак биха го направили и при едни президентски избори сега вероятно би спечелил и популярния вот.
Данъчна революция
На 26 април, в навечерието на навършването на първите сто дни от управлението, администрацията на Тръмп оповести данъчна реформа, включваща намаляване на данъците върху личните доходи, корпоративните приходи и инвестициите, както и значително опростяване на данъчния кодекс.
Седем категории ставки за доходите на физическите лица ще бъдат заменени само с три – от 10, 25 и 35 процента. Корпоративният данък ще бъде намален от 35 на 15 процента, а данъкът върху капиталовите печалби – от 23,8 процента до 20 процента.
Целта ни е да направим американския бизнес най-конкурентоспособния в света, коментира финансовият министър Стивън Мнучин.
