Всички мантри на управляващите за намаляване на административната тежест, за увеличаване на стимулите за привличане на стратегически инвеститори, създаване на работни места и придобиване на "ноу хау" не работят. Поне не и в енергетиката.
Най-пресният пример, разбира се, е ЧЕЗ, която дойде в България преди 11 години, а сега е напът да се изнесе от нашите географски ширини, продавайки всичките си активи. Оттеглянето на чехите съвсем не е първото в сферата на разпределението на електрическа енергия. Малцина вече може би си спомнят, че през 2004-а германската фирма Е.ОН купи срещу 140.7 млн. евро 67% от капитала на енергодружествата в Горна Оряховица и Варна, групирани в пул Североизточна България. Но през 2011-а продаде активите си на "Енерго Про", която ги стопанисва и досега. Цената на сделката бе запазена в тайна, като по неофициална информация тя е била около 100 млн. евро. Интересното е, че и ЧЕЗ, и Е.ОН дойдоха в нашата страна с ясната идея да останат за дълго, но пропастта между очакванията и действителността явно се е оказала твърде дълбока.
На още един германски гигант – РВЕ, не му понесе българският климат. В началото на октомври 2008-а компанията беше предпочетена за стратегически партньор в проекта "АЕЦ Белене" пред белгийската "Електрабел". Отправената оферта бе за 1.275 млрд. евро за придобиването на дял от 49% и даването на премия от 550 млн. евро на НЕК. Предвиждаше се също така германците да отпуснат и корпоративен заем за 300 млн. евро за текущи разходи и закупуване на оборудване на централата. През октомври 2009-а, няколко месеца след като първото правителството на Бойко Борисов дойде на власт, РВЕ официално обяви, че се оттегля от начинанието. Така и не стана ясно дали се "изпари" заради многото неясноти и въпросителни около втора атомна, или поради външен натиск.
Всъщност това не бе първият енергиен провал на РВЕ у нас. В началото на милениума беше създадена съвместната минна компания, в която 33% от акциите бяха собственост на държавните "Мини Марица-изток" , а 67% – на въглищното дружество на РВЕ – "Рейнбраун". Замисълът бе сътрудничеството да прерасне в търговска дейност, свързана с добива и търговията с въглища. Според предварителните разчети мините щяха да участват в бъдещата фирма с апортна вноска, а добивът на въглища щеше да се увеличи от 22 млн. т на 32 млн. т годишно. РВЕ бе готова тогава да вложи 1 млрд. марки през следващите 20 години в България, и то без да настоява за държавни гаранции. Но представената от нея през 2001-а концепция не само не бе приета, но и се превърна в основния препъникамък за проекта. Синдикатите се обявиха срещу идеята за дългосрочна консервация и съкращаване на персонала в рудник "Трояново-север", който според германските експерти произвеждал продукция с много висока себестойност. Рудникът продължи да работи, а решението на проблемите около него бяха отложени за след 2005-а, когато нашият енергиен пазар трябваше вече да е либерализиран.
Друг стратегически инвеститор – "Енел", влезе в българската енергетика през 2003-а, включвайки се като партньор в рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3". Първоначално обявената стойност на ремонта – 580 млн. евро, набъбна значително във времето, за да достигне до 700 млн. евро при приключването му през 2009-а. Ефективността на централата се подобри, мощността й се увеличи на 908 мегавата, а експлоатационният й живот беше удължен с над 15 години. През 2010-а тогавашната ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" отчете приходи от около 231 млн. евро и печалба преди лихви и данъци от около 69 млн. евро. Но независимо че разполагаше с работещо изцяло по европейските изисквания предприятие и със сключен дългосрочен договор за изкупуване на електрическата енергия, година по-късно "Енел" също се изнесе от страната, продавайки активите си на американската "Контур Глобъл" срещу 230 млн. евро. Официалното обяснение бе: "Не че не сме доволни, напротив, централата е прекрасна, но имаме само един актив в България и не успяхме да го интегрираме в компанията."
Много любопитна се оказа и приватизацията на "Топлофикация – Русе". През 2006-а бе сключен договор за продажбата на дружеството на "Словенске електрарне" – Любляна. Това беше непознат за енергийния ни сектор играч, но със сериозно присъствие в енергетиката на Централна и Югоизточна Европа. Словенският холдинг предложи цена от 85.100 млн. евро и след него останаха сериозни имена като френската "Далкия" и споменатата вече "Е.ОН". Не след дълго обаче 49% от дяловете на русенското парно бяха продадени на "Мечел Интернешънъл" – водещ руски холдинг в рудодобивната и металургичната промишленост, обединяващ производители на въглища, желязна руда, никел, стомана и т.н. Впоследствие "Мечел" овладя и цялата русенска топлофикация. За добро или лошо, и източният инвеститор не се задържа дълго у нас. В края на 2012-а "Мечел" обяви продажбата на 100% от акциите си в "Топлофикация Русе" на "Топлофикация Плевен". Обявената публично сума по сделката бе 27.7 млн. евро, или почти 60 млн. евро под първоначалната цена, постигната при приватизацията.
Ако теглим чертата, стратегическите инвеститори, които останаха в българската енергетика, вече могат да се преброят на пръсти. Обяснението е просто – в енергийната сфера има много пари и затова тя е заложник на политически интереси. Оттам идват честите промени в регулациите и натискът от най-различни лобита. Не се ли промени тази практика, нито една чуждестранна фирма няма да остане в нашата държава.
арбитражите:
*През юни 2013-а австрийската ЕВН, която доставя ток в Югоизточна България, заведе международно арбитражно дело срещу нашата страна във Вашингтон. Фирмата претендира за парично обезщетение от 600 млн. евро заради загуби, претърпени от законодателни промени и регулаторните решения в енергийния сектор в периода от 2004-а до 2014-а.
*Доставчикът на ток за Североизточна България – "Енерго про", също заведе арбитражно дело във Вашингтон – с претенцията за 54 млн. евро със същите аргументи.
*Тежък арбитраж започна през юли 2016-а, когато чешката енергийна група ЧЕЗ подаде иск в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID). От официалното съобщение се разбра, че компанията е решила да предприеме тази стъпка заради редица интервенции на българските институции, които вредят на дейността й у нас. Както и заради критичната ситуация на местния енергиен пазар, която не се подобрява.
