Неособено обещаващо за избирателите започна дейността си 44-ото Народно събрание. На първото си уж сериозно заседание в сряда (26 април) депутатите трябваше да приемат промените в правилника, по който ще работят, без да губят много време. Единственото, за което народните избраници нямаха никакви разногласия, обаче бяха ваканциите им. Те ще бъдат общо 61 дни в годината. Парламентът ще работи на три сесии, депутатите ще почиват от 22 декември до 10 януари, 10 дни за Великден и през целия август. В повечето случаи народните представители добавят и извънредни почивки при предизборни кампании. В мандата на сегашния парламент влизат местните избори през 2019-а, а също и изборите за Европейски парламент през 2018 година. Към сметката могат да се прибавят и всички уикенди и официални празници извън ваканциите.
Останалото време депутатите похабиха за разправията дали петъчният парламентарен контрол да продължава да се излъчва по БНТ1, или да мине по БНТ2, която също имала добър обхват в страната, и това нямало да ощети онези политически запалянковци, които държат да го гледат. Ако се съди по ирационалното гласуване на електората по избори обаче, интересуващите се едва ли са толкова много. Въпросът е, че една такава дребна тема се превърна в "източен въпрос", а управляващи и опозиция яростно кръстосаха шпаги. Което пък иде да покаже, че съществуването и работата на този парламент никак няма да са безоблачни, нито пък конструктивизмът и съгласието ще витаят в пленарната зала.
Разискванията по темата също не изненадаха с оригиналност или поне едно ниво по-високо. Настояването за промяната при излъчването на контрола дойде от Патриотите, някои от които се готвят да станат министри и бяха заподозрени, че искат колкото се може по-малко хора да ги гледат, докато отговарят на депутатски питания. БСП видя възможност за първи опозиционни прояви. Те обвиниха бъдещите управляващи, че искат да скрият от хората случващото се в Народното събрание. Още повече, че ГЕРБ и националистите се канят да отменят и блицконтрола в сряда, на който премиерът и вицетата му даваха обяснения по актуални горещи въпроси.
Бойко Борисов още не е станал министър-председател, а ГЕРБ вече го крият от гражданите, възроптаха червените. Заместник-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Жельо Бойчев съзря "първа стъпка към пълзящата цензура“. Стоян Мирчев пък уточни, че рейтингът на БНТ2 е под 1%, а на "Канал 1" е над 10 процента. Той припомни, че в миналия парламент "г-н Бойко Борисов бягаше от парламентарен контрол, а г-жа Лиляна Павлова с месеци не отговаряше на въпроси". Манол Генов пък провидя "престъпление срещу българската демокрация и прозрачността".
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който защитаваше предложението, не им остана длъжен: "Айде да ви задам въпроса съвсем откровено! Вие тука за какво сте? За да ви показват по тАлАвизора ли?", заяде се той в типичния си безцеремонен стил.
След няколкочасово надприказване най-накрая разумът проговори с гласа на председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който призова да се спре безсмисленият дебат, защото "избирателите ни ще се питат какво сме правили цял ден".
Изненадващо мнозинството реши да няма в този парламент постоянна комисия за наблюдение на дейността на КЕВР, въпреки съвсем пресния скок на цената на газа. Функциите й бяха прехвърлени на Комисията по енергетика. Предложението беше йезуитски прокарано от Данаил Кирилов (ГЕРБ), който обаче "забрави" да сподели тази идея с колегите си от другите политически сили на заседанието на временната комисия за изготвяне на правилника на Народното събрание предния ден. И тъй като опозицията отново бурно се възмути, за компенсация беше създадена нова Комисия за наблюдение на приходните агенции, борба със сивата икономика и контрабандата (наричана шеговито "Комисията Ревизоро" по прякора на депутата от "Обединени патриоти" Емил Димитров, който я предложи). И така броят на постоянните комисии в новия парламент остава 23.
