Скандалът ЦУМ-гейт започнал на фона на червената роза, полека-лека придоби цвят каки. „Художникът“ на това платно – олигархът Георги Гергов, вече е с неудържим размах. Четката се оказа недостатъчна и в последните дни за по-голяма "изразителност" той посегна направо към кофата с боя, пардон… помия.
Свикналият да получава всичко, което поиска бизнесмен, внезапно се почувства "застрашен". По-скоро застрашена бе възможността да налапа изцяло и малкото останало държавно участие в перлата на неговата корона – Пловдивския панаир.
Човекът, който в годините на демокрацията хамелеонски премина от синьото, през жълтото и червеното, та чак до кървавото, вече втора седмица цапа пейзажа с каквото му падне. От което всички разбраха, че "има нещо гнило", а мнозина потънаха в размисъл какво точно стои зад заклинанието му "аз съм партиен човек"?!
"Партийният" човек беше син по времето, когато прохождаше нашенската демокрация и когато придоби на безценица най-скъпия комплекс на ЦК на отишлата си БКП "Слънчев ден". Направи го под "синьо знаме" със съдействието на сините пловдивски депутати. Екс те-ке-зе-сарският началник вече се бе превърнал в обещаващ собственик на свинекомплекс в с. Маноле.
По-късно амбициите му го изстреляха в орбитата на Георги Първанов и той се преобрази в "социален" човек. Новата му "мисия" бързо беше "овеществена" от следващия социално насочен лидер на червените – Сергей Станишев чрез продажбата (или по-скоро подаряването) на Пловдивския панаир.
Битието Гергово е като "приказка без край"… В зората на демокрацията той успя да "омае" тогавашния син кмет на Пловдив Иван Чомаков и "смесеното дружество" между него и общината за нула време обърна резултата. От 75% дялово участие в „Пълдин туринвест“ АД и 25% на Гергов при учредяването в своя полза. След серия "врътки" с капитала видният бизнесмен се оказа основен негов собственик. Така получи собствеността на панаира. (Всичко за тази стройно изградена схема в. "БАНКЕРЪ“ описа още през 2010-а).
Кафе-събеседникът и "приятел" на бизнесмена – Сотир, очевидно не обича да чете журналистически разследвания, които засягат "защитени от закона хора", нищо че е главен прокурор.
Нека не забравяме още един факт: че империята на "омайващия" управленците от всички цветове Гергов се "разраства" винаги чрез… придобиване на държавна и общинска собственост.
Доста удобно той се приспособява към всеки силен на деня човек и пред него килимчето винаги е постлано. В инициативата по "опъването" му под краката на Гергов се впуснаха както хората на Костов, така и тези на Първанов и Станишев. И преминавайки по него, той стана собственик на "Парк-хотел Санкт Петербург" на Слънчев ден, на ЦУМ, на Стария Пловдив. А точно чрез тези дружествата той "оперира" и за да получи 51% от международния ни панаир.
Винаги лукаво усмихнат и привидно обаятелен, Гергов превръща висшите държавни чиновници в свои приятели. Те от своя страна пък никога не се скъпят за подаръците си към него. Но едностранни подаръци просто не съществуват. И не забравйте, че "Сотир е негов приятел"…
