Официозната скука за празника на писмеността и просветата този път беше смутена. От проведения ден по-рано в центъра на София "Марш за европейско правосъдие". Смутени са, разбира се, управленските фактори, под чиито прозорци минаха протестиращите – тези в Народното събрание, Министерския съвет, Съдебната палата. Всички обаче се питаме достатъчно бистри ли са главите ни от шльокавицата в родната политическа кръчма?
Демонстрантите настояваха за дълбока съдебна реформа и оставката на главния прокурор Сотир Цацаров. Скандиранията и лозунгите впечатляваха: "Няма да мълчим", "Долу Цацаров", "КОЙ предложи Цацаров?", "Оставка", "Реформа", "Мафията вън!" и "КОЙ, КОЙ, КОЙ", "Ти си го избра". "Всеки ден ще е така до победата!" Призивите за създаване на антикорупционна прокуратура по румънски модел събраха овации. Както и декларираните на висок глас нежелание и невъзможност да се живее "в държавата на Буда и Пеевски".
Редица обстоятелства обаче разочароват. При няколкостотин участници в марша вече не смеем да прогнозираме колко българи споделят техните искания. Или пък каква част от гражданството смята, че с изключение на някоя оставка, те са постижими в дълбочина. Не се наемаме да посочим и процента на доверие в окупиралите неправителствения сектор професионални протестъри. Ако зад организаторите от "Правосъдие за всеки" стоят хора, които разбират правосъдието само като смяна на съдебните началници, как да вярваме, че то ще е за всеки?
Датата 23 май била избрана в памет на убития от мафията италиански прокурор Джовани Фалконе. Дали обаче някой се сеща, че нито той, нито прокурорките от женски пол начело на румънските антикорупционни агенции са индивидуални случайности. В коя от тези държави гласоподавателят е допускал подобни недоразумения във властта като нашите? Къде търпимостта към наглостта и грабежа е достигала такива висоти? Кое е обществото, което прощава на едро лъжите, простотиите и гаврите, защото… им се възхищава?
"Моментът е преломен! Държавата ни се разпада, овладяна от олигархията, която е превзела всички власти. Имаме парламент без реформаторски партии, правителство, което явно няма намерение да продължи съдебната реформа, и правосъден министър, който я обяви за приключена само преди година. Всеки опит на независимите и почтени магистрати да повдигнат въпросите за върховенството на правото или спазването на морала и закона се сблъсква или със стена от мълчание, или с водопад от хули, обиди и заплахи. Имаме и президент, който явно не мисли, че има проблем в сенчестите контакти на висши магистрати и в заплахите към свободни медии!“, описват протестиращите паралелната държава.
Така е – но не съвсем. Олигархията безспорно е превзела всички власти, но явно не е една и олигарсите се бият за властови порции. За това, че парламентът е без реформаторски партии, са си виновни те самите – тук две мнения няма. "Независимите и почтени магистрати", които громят на думи Цацаров, не изглеждат нито независими, нито особено почтени. Колкото до президента Румен Радев, повече от сигурно е, че е наясно с проблемите. Но какво да направи, като олигарсите, срещу които го тикат, са превзели всички власти, а актуалните им политически протежета се ползват с безкраен еврокредит на доверие?!
