"Товарищ Сталин – Вы большой ученый, в языкознании познавший толк…"
Има една такава песничка, сътворена от поета-изпълнител Юз Алешковски, която придоби популярност след като бе изпята от незабравимия Владимир Висоцки. В нея един обикновен руски затворник "възпява" езиковедските знания на вожда Сталин и неговата роля за добива на чугун и стомана на глава от руското население.
Изявлението на президента Путин навръх празника на българската просвета и култура и на славянската писменост, че писаното наше слово е дошло в Русия от македонската земя, предизвика скандал. И напълно заслужено, защото истината как са покръстени руснаците у нас я знаят и първолачетата. Знаят я и самите руснаци. Древната руска Йоакимовска летопис например свидетелства, че княз Владимир, който е покръстил Русия, е приел християнството от българите, при това повече от век след нас. Там се уточнява също, че не някой друг, а "българският цар Симеон изпратил в Русия учени йереи (свещеници) и книги".
Товарищ Путин, я вас уважаю, но Вы не прав! Разбирам, че казаното е продукт на политиката на Русия да разширява зоните си на влияние, но като всеки българин съм чувствителен към нашия принос в световната култура. И към историята, според която земите в днешна Македония са били изконно български, но сме се разделили с тях след войните на Балканите в началото на миналия век. Да не припомняме също така, че съществуването на македонска нация е обявено официално от Коминтерна през 1934 г. – в разгара на голямата чистка, предприета от вожда и езиковеда Сталин.
На Сталин и Коминтерна дължим това, че днес костите на войводата Гоце Делчев не знаят покой. Защото братята-комшии (чиято новообособена република ние първи признахме на 15 януари 1992-ра) "ги барат да копат во пределите на Македония", която, ако ги слушаш, се простира чак до Египет.
И все пак разбираема е тази жажда на македонците да подплатят с история младостта на държавата си. Бедата е, че ние със своята над 1300-годишна история се сещаме за звездните й мигове само на празничния 24 май и още един-два светли дни като този. А през останалото време сме русофили, русофоби, атлантици, проамериканисти и какви ли още не, забравяйки простата истина, че сме българи.
