Окаяното състояние на спортните бази у нас не е тайна за никого. А липсата на пазарно обоснована политика за тяхното стопанисване е тема, която в. „БАНКЕРЪ“ коментира от години. Прехвърлянето на десетки спортни обекти в капитала на различни държавни търговски дружества имаше за цел да гарантира тяхната ефективна експлоатация и поддръжка. Отървавайки се от ангажимента към тях, държавата увеси мегаломански строените по времето на соца съоръжения на врата на техните управители. В същото време обаче тя спря да финансира нормалното им функциониране.
Пазарните механизми са хубаво нещо, но само когато се отнасят до обекти, които наистина могат да се развиват без държавна подкрепа. А този случай не е такъв. От една страна, всички спортни федерации, материално осигурявани за сметка на хазната вече от десетилетия, сега трудно преглъщат, че всяка услуга и ползване на държавна собственост има своята цена. Затова и търсят всякакви възможности за натиск над управляващите, за да бъде запазен този модел на съществуване.
Но и директното финансиране на тези обекти ще причини на управляващите главоболия, защото Брюксел ни връзва ръцете, като ни заплашва, че пари от бюджета, "налети" в тях, могат да се третират като непозволена държавна помощ към фирми, независимо че са държавни.
Как обаче да се реши въпросът, когато става дума за огромни обекти, които
от години са се превърнали в руини
Формулата все още не е съставена. Средства за инвестиции няма, а цената на елементарната им поддръжка и експлоатация ги прави абсолютно нерентабилни. Такъв е случаят с някои от обектите на едноличното акционерно дружество „Национална спортна база”.
Но през последните дни изпълнителният му директор Пламен Манолов може леко да си отдъхне. След няколко неуспешни опита на ръководството на държавното дружество да отдаде под наем занемарената и оставена на доизживяване национална гребна база „Средец“ в Панчарево най-сетне се появи мераклия, който обещава освен да плаща наем и да инвестира 500 хил. лв. за цялостното й обновяване.
Още в края на март беше обявен поредният конкурс (с решение №17-547-1 от 29 март), в чиито условия изрично беше залегнало изискването за солидна инвестиция в обекта.
На 19 април кандидатът да се хвърли в това начинание се оказа един – софийското дружество „Гоу спедишън“ ЕООД, собственост на Красимир Иванов.
През следващите 10 години той се нагърбва да налее в обекта 500 хил. лева. Сам по себе си обектът би могъл да се превърне в
атрактивно място за столичани
тъй като включва хотелска част с 20 стаи и 6 апартамента, лоби бар, ресторант и красива тераса с изглед към Панчаревското езеро. В спортния комплекс пък изкушените в спорта ще имат на разположение фитнес зала, зала за гимнастика, боксова зала, масажно помещение, сауна, парна баня и солариум. Всичко това е разположено на площ от 3568.11 кв. метра.
Според конкурсната документация началната месечна наемна цена беше 6000 лева. Като се има предвид, че кандидатът е бил един-единствен, той едва ли е наддавал сам със себе си. Така че най-вероятно тя си е останала същата.
Изпълнителният директор на „Национална спортна база“ Пламен Манолов каза пред „БАНКЕРЪ“, че появата на този кандидат е шанс базата да бъде напълно обновена и да се осигури възможност на спортистите от федерацията по гребане, чиито хангари са разположени в основите на сградата, освен да поддържат техническата си кондиция, също и да се хранят нормално. Изрично условие в договора с наемателя е те да ползват сериозни намаления за храната, която ще предлага ресторантът.
„До този момент този обект ни носеше само разходи и главоболия – казва Манолов. – Покривът протече, тръбите започнаха да се пукат, сградата постепенно се саморазрушаваше, тъй като средства за инвестиции няма. Сега наемателят освен наема и влаганите инвестиции ще поеме всички разходи за охрана, опазване на имота и такса смет, която далеч не е малко, още повече когато става дума за неработещ обект.“ Според шефа на държавното дружество разходите за този обект са били над 120 хил. лв. годишно.
Манолов обещава, че много стриктно ще следи за изпълнението на инвестиционната програма. В нея е залегнало още в първите три години да бъдат вложени 300 хил. лв., а останалите 200 хил. да влязат в употреба поетапно през следващия период от договора.
Очевидно това развитие на събитията е провокирало ръководството на държавното дружество да обяви още един търг за същото място – за лодкостроителница в „Панчарево”. Тя е с площ от 520 кв. м, а началната месечна наемна цена за нея е 750 лева. През тази седмица изтече срокът за подаване на документи от потенциалните наематели. Класирането на участниците ще стане до 9 юни.
Другият обект, в който вече се работи, е
Националната ветроходна база „Язовир Искър“
Там конкурсът мина преди няколко месеца, но резултатите от него се появиха на интернет страницата на дружеството едва през тази седмица. Както и в предишния случай и за тази база много мераклии не е имало. Единственият участник, с който на практика е подписан и договорът за наем, е дружеството „Нова билд инк“ на Юлиян Ангелков.
В следващите 10 години Ангелков ще отговаря за малкия хотел, яхт клуба, хангара за лодки и двата тенис корта в обекта.
Тук наемната цена също не е висока. Първоначално обявената беше 2100 лв., а заложените в конкурсната документация инвестиции бяха в обем не по-малко от 100 хил. лева. Както можем да се досетим, договорът за наем едва ли е надскочил първоначално обявената сума, но според Манолов наемателят е поел ангажимента да вложи в обекта 124 хил. лева. Изискванията към него са идентични с тези за базата в Панчарево.
Може би наистина дългосрочните договори са единственият начин някой да се ангажира да вложи пари в инак доста занемарените спортни обекти. И ако наистина обещаните инвестиции станат факт, съоръженията може да възвърнат приличния си вид, но и да станат приветливо място за гребците и ветроходците ни.
Истината е, че допреди години боричканията и опитите за подмолна и скрита приватизация на този вид обекти (теми, които в. „БАНКЕРЪ“ е разработвал доста обстойно) не само провалиха възможността да се намерят нормални инвеститори, но подложиха на изпитание спортистите, които бяха лишени от тренировъчните си басейни. А и ги доведоха до вид, който трудно може да се нарече лицеприятен.
