Българските политици много обичат да се хвалят с усвояването на европейски пари. По принцип по-логично е да изтъкваш колко средства е произвела собствената ти икономика, какъв продукт е създала собствената ти държава. Но поради народопсихология ли, що ли, българският управляващ обича да се показва как харчи чуждите пари.
Е, за добро или за лошо, тази традиция е на път да приключи. И то не защото родният политик го е досрамяло нещо, разбира се, че не, просто Европа предупреди, че парите за бедните свършват. Вчера /28 юни/ Европейската комисия представи пет сценария за реформа на бюджета на Европейския съюз след напускането на Великобритания. В четири от тях пари за бедните роднини няма.
Според разчетите на Брюксел се очаква намаляване на финансирането за кохезионна политика, от която основно се ползват страни като България. В момента делът на тези фондове е 34 процента от всички пари в 7-годишната бюджетна рамка. С напускането на Великобритания се отваря дупка в хазната, която комисар Гюнтер Йотингер изчисли на между 10 до 12 милиарда евро на година.
Ако изобщо еврофондовете продължат да съществуват, почти сигурно ще се вдигне драстично процентът на съфинансиране на проектите от държавния бюджет. По-просто казано, българското правителство, което и да е то, ще трябва да вади повече пари от хазната. Готова ли е икономиката ни за подобна генерална трансформация? Въпросът е реторичен, разбира се, че никой от у нас не е правил подобни дългосрочни стратегии. Важно е европейските пари да текат и да се"усвояват". А знаем и КОЙ ги усвоява.
Интересно е обаче, когато "златната река" от Брюксел пресъхне, с какво ще се похвалят българските политици? Може би само със собствените си офшорни сметки.
