Измененията в закона за туризма, чието обсъждане за пореден път трябваше да приключи в края на миналия месец, отново ще се забавят. Очевидно при разработването на текстовете експертите в министерството не могат да открият „златната среда“ между претенциите на неправителствените организации, интереса на държавата и претенциите на хората от бранша.
Проектонормативът уж беше готов в края на миналата година, но от началото на тази срокът за общественото обсъждане на тези изменения беше удължаван поне три пъти. Първо служебният министър Стела Балтова обясни, че тъй като е необходимо по-дълго време за обсъждане поради важността на документа, а и заради желанието на администрацията да насърчи създаването на ефективен и конкурентен български туристически продукт, обсъжданията трябваше да приключат в края на март. След като начело на туристическото ведомство се завърна бившият министър на туризма Николина Ангелкова, тя обеща да се справи с проблема за две седмици (през месец април). По-късно се оказа, че и този срок не е достатъчен и предпоследно той беше посочен за 30 юни. Сега за пореден път от Портала за обществени консултации стана ясно, че новият срок вече е 30 септември.
Очевидно са получени множество предложения, които затрудняват обсъжданията, и администрацията ще продължи да ги обсъжда до края на летния туристически сезон.
Нови моменти в закона са разработването на регламент за националните курорти, създаване на специализирано звено за контрол към министъра на туризма, допълнително гарантиране на правата на потребителите при организирани пътувания с туроператор и още няколко други текста.
Създава се и нова глава, с която се въвежда регламент и се определя начинът, по който дадено селищно образувание ще бъде обявявано за национален курорт. Това ще става с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. Предвижда се и написването на Наредба за управление и организация на туристическата дейност на територията на националните курорти, а в тяхното ръководство ще бъдат включени представители на собствениците на туристически обекти. Разширяват се и контролните функции на министъра на туризма. От 2017-а се предвижда да заработи специализирано звено за контрол към министерството. То ще проверява и в случай на нарушения ще налага глоби и имуществени санкции, както и принудителни административни мерки – прекратяване и понижаване на категорията на дадени туристически обекти, временно затваряне или забрана на достъпа до туристически обект и заличаване на регистрацията на туроператори и туристически агенти и ще упражнява контрол за изпълняване на изискванията за поддържане на туристическите атракции, както и за воденето на регистрите от отговорните лица и извършването на вписванията в Единната система на туристическа информация.
Определят се правомощията на Комисията за защита на потребителите и те ясно се разграничават от тези на контролното звено към министерството.
За да се повишат качеството и сигурността на услугите, се въвеждат допълнителни изисквания към туроператорите и туристическите агенти. Всеки туроператор ще бъде задължен да предоставя също номера и датата на сертификата за сключена застраховка „Отговорност на туроператора“, който ще бъде вписан в Националния туристически регистър, а потребителите ще могат да проверят това онлайн през сайта на министерството. Издаденият от застрахователя сертификат, който туроператорът предоставя на потребителя, задължително ще съдържа данни не само за размера на застрахователната сума, а и за срока и за начина на плащане на застрахователната премия.
В интерес на потребителите се урежда изрично задължение за туроператора в случай на неизпълнение на сключен договор за организирано туристическо пътуване да възстанови на потребителя платената сума за непредоставената услуга, а при обявена неплатежоспособност – да откаже в писмен вид.
Слага се край и на практиката за дълго забавяне, когато е възникнало застрахователно събитие. Въвежда се и тримесечен срок, в който застрахователят да се произнесе по възникнал казус и съответно – за плащане по застраховката. С цел насърчаване на традиционните български занаяти и за тяхното популяризиране се въвежда отличие „Национална автентичност“ – за определени видове туристически обекти, за изграждането, обзавеждането и/или оборудването на които са използвани произведения на народните художествени занаяти. Редът и условията за присъждане на отличието ще се определят с наредба към закона. По отношение на туристическите пътища (и пътеки) в страната се предвижда да бъдат обвързани в единна национална и европейска мрежа, отговаряща на единни международни стандарти. Редът, условията и стандартите на маркировката и поддържането на националната мрежа ще се определят с наредба, издадена от министъра на туризма и от министъра на младежта и спорта.
Промените в Закона за туризма предвиждат да се увеличат източниците на приходи в общините за целево финансиране на програмите им за развитие на туризма. Планира се таксите за категоризация на туристически обекти и други такси и глоби да се насочат целево за финансиране на програмите за развитие на сектора. По този начин общините ще бъдат пряко ангажирани с развитието на туристическия отрасъл, а инвестициите в сектора ще нараснат, което ще осигури и по-добри услуги на потребителите. Предвиждат се и правила за оценяване на качеството на предоставяните туристически услуги и връчване на „Етикет за качество” всяка година, които ще бъдат разработени съвместно с националните браншови туристически организации. Предвижда се вписаните в Националния туристически регистър браншови, професионални и продуктови туристически сдружения да се обединят в национални туристически сдружения. Въведените условия и ред за признаване на дадено национално туристическо сдружение за представително на национално равнище предвиждат това да става с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма за срок от четири години. Критериите, редът и начинът за установяване на съответствие с критериите за представителност ще се определят с наредба към закона. По този начин ще се преодолее голямата фрагментираност в сектора и ще се подобри комуникацията между бизнеса и държавата.
С цел да се регламентират конкретни правила за изграждане, експлоатация и техническа безопасност на басейни и водни атракциони в туризма в законопроекта се създава правно основание за приемане на две нови наредби, които да регламентират тази дейност. Те ще бъдат приемани от Министерския съвет по предложение на Министерството на туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на икономиката.
С промените в закона Регистърът на туристическите атракции ще стане част от Националния туристически регистър. Уреждат се критериите за определяне на степента на атрактивност на туристически атракции, които подлежат на вписване в него. Въвеждат се единни стандарти за указателните табели за атракциите, информацията, която трябва да съдържат, и тяхното графично оформление, като детайлизираните изисквания ще бъдат разписани в отделна наредба.
Всички тези пожелателни засега промени в края на годината може би вече ще могат да се оформят като проектонорматив и да влязат за обсъждане в Народното събрание. И ако все пак нашите нормотворци вземат да се разработят след края на отпуските си, може би през следващия летен туристически сезон ще се сдобием и с по-адекватен закон.
