България е неподражаема в "дъвченето" на проблеми, за чието съществуване в нормалните страни не подозират. Ако са ги имали, отдавна са решени – а ние дълбаем и хвърляме изровеното на гърба си. Примери безброй, ето и последните от тази седмица.
Пак се понесоха вопли за правото на чужденците да купуват земеделска земя у нас. Първо се засилиха да премахнат ограниченията заради опасността да плащаме глоби по активирана от Европейската комисия наказателна процедура. После се разбраха да вземат спешни мерки в обратната насока. Тепърва ще искат разговори с Брюксел чрез българските евродепутати, ще обсъждат нови законови ограничения, ще търсят институционално обединение в защита на националния интерес.
Първо беше мораториумът, после въведоха правилото за пет години уседналост на купувача. Сега дано улучат нещо, което да е в тон с договорите за функциониране и за присъединяването ни към Европейския съюз. Помним обаче как премиерът Бойко Борисов канеше някакви китайци да изкупят половин Северозападнала България. И как два дни по-късно обяви от Брюксел: "Подведени бяхме от популизъм и всеобща лудост." Сега пак ще пазят земята българска от разграбване, а българина от опасността да не стане крепостен селянин. А той е отдавна роб на беззаконието и грабежът си върви (справка – КТБ).
Как пък никой не спомена най-важното – чия е българската земя в момента. Защо не изяснят картината, като изискат информация от службите по земеделие, кои са най-едрите собственици и арендатори. Защото така ще стане ясно, че сегашната забрана не е пречка земята да бъде купувана на едро с чужди капитали чрез юридически лица. Това, че са регистрирани у нас, но собствениците им живеят постоянно в чужбина – включително извън Евросъюза, да кажем в Турция, прави ли ги уседнали? Ами ако собствениците на регистрирани у нас дружества са офшорки, които имат хиляди декари земеделска земя, как изобщо да научим кои точно са те?
Управляващи и опозиция се притеснявали, видите ли, от спекулативни сделки за продажба на земеделска земя, която след това не бива обработвана. Силно се притеснили и от липсата на контрол кой я купува. Че сега контролът в какво се изразява и какво постига? И кой е този инвеститор, който ще купи много земя, за да не му носи печалба? Та нали откакто се отпуши пазарът на земя, необработваемите площи постоянно намаляват. Страната беше запустяла, сега купувачи – бол, но малцина вече продават. И защо именно партии, които ограбиха и продадоха страната, грачат сега на тема опазване на национално богатство – моля!?
Ето и друг пример за хубава работа, ама българска.
Премахват възможността за касационно обжалване по дела срещу решения за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на обекти с национално значение, определени с акт на Министерския съвет. И тук мотивът е защита на националния/публичния интерес. Само че пътят е грешен и отново се подминава истината за "зеления рекет", срещу който държавата не прави нищо. Едните крадат публичен ресурс на едро, другите – каквото чопнат.
Възможността за касационен контрол е израз на гаранцията и достъпа до правосъдие. Тя беше ограничена вече по куп дела и процесът продължава с пълна сила. Какво пречи за тези дела да се въведат съкратени срокове, за да не се бави строителството? Ако властта допусна и насърчи зелените рекетьори да безчинстват "легално" в чудовищни размери, как да й вярваме че не бърза да уреди поредните любимци с изпълнението на някой мегапроект.
Ето и трети пример в подкрепа на втория. Държавата ще съди компаниите, които постоянно обжалват обществената поръчка за изграждане на тол системата за камионите по пътищата
Само че такъв иск няма да издържи в съда, защото доказването на злоупотреба с право при упражняване на законни права е практически невъзможно. "Нашето законодателство в областта на обществените поръчки транспонира изцяло европейска директива, без да се отчита народопсихологията на българина", ожали се строителният министър Николай Нанков.
Ами сега ли се сетихте какво е качеството на "материала"? Що не питахте Борисов? И защо да е виновна народопсихологията, щом директивата работи навсякъде другаде и се прилага от държавните органи? На криви и крадливи управници материалът все им пречи!
