По традиция винаги преди ваканция – била тя лятна, коледна или великденска, депутатите го удрят на "стахановски" труд. Изведнъж се оказва, че са им останали куп законопроекти за приемане, а времето е малко. Затова последните пленарни заседания са с удължено работно време и се гласуват текстове на конвейер. Този парламент не направи изключение. В сряда (26 юли), когато депутатът от БСП Жельо Бойчев настояваше докладът на анкетната комисия за НДК да мине по-напред в седмичната програма, председателят на Народното събрание Димитър Главчев го успокои, че ще се работи, докато не бъдат отметнати всичките 11 точки.
Още същия ден народните избраници приеха важни промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, както и в законите за Българската банка за развитие и за държавните помощи. Бяха обсъдени и гласувани също така не по-малко важните поправки в Кодекса на труда, предоставящи допълнителна защита на работниците в случаите на неизплатени заплати. Според тях работодателите, които дължат възнаграждение и обезщетение на служителите си, няма да могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители. С корекциите в трудовия кодекс се засилват и правомощията на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". По-точно – предоставят й се правомощия да извършва проверки по повод изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудови правоотношения.
При тези изменения бе постигнато безпрецедентно единодействие между управляващи и опозиция – нямаше нито един против при гласуването. По време на дебатите депутатът от ГЕРБ Светлана Ангелова заяви, че това е първата крачка към решаването на този важен проблем. А социалистът Георги Гьоков даде уверение, че парламентарната му група ще подкрепи тези предложения, защото са добри и левите са настоявали за тях. Според него обаче те не решават проблема с неизплатени заплати докрай. По думите на Гьоков новите текстове не прекратяват практиката при натрупани задължения към работниците фирмите да се прехвърлят.
ГЕРБ и БСП успяха да постигнат този ден още едно съгласие. Те се разбраха за обща декларация на парламента по предстоящия за подписване договор между България и Македония. Това стана след серия совалки между политиците от двете най-големи парламентарни групи и след дълги заседания на самите групи. С този документ Народното събрание задължава правителството да се отчита ежегодно за изпълнението на договора със Скопие. В знак на примирие (макар и временно и предваканционно) ГЕРБ изтеглиха своя проект за декларация, внесен в парламентарното деловодство ден по-рано. Новият общ проект пък е базиран на предложения, направени от БСП. Под него първи сложиха подписи председателите на парламентарните групи Цветан Цветанов и Корнелия Нинова. След тях го парафираха и останалите лидери на политически сили в Народното събрание – "Обединени патриоти", ДПС и "Воля".
В декларацията се посочва, че оценяваме положително финализирането на преговорите и очакванията ни са договорът с Македония да бъде подписан според постигнатите договорености. Изразява се очакване ратификацията му от парламента да е възможно най-скоро и документът да постави на стабилна, принципна и прагматична основа двустранните отношения.
Припомняме, че в началото на юли лидерът на БСП Корнелия Нинова написа писмо на премиера Бойко Борисов, в което настояваше опозицията да се запознае с проекта за договор с Македония. След дни той беше депозиран в секретното деловодство на Народното събрание, за да могат депутатите да го прочетат и да изготвят позицията си.
Преди да се стигне до тези два "исторически консенсуса" обаче, БСП и ГЕРБ не пропуснаха да си разменят остри думи от парламентарната трибуна. Левият Стоян Мирчев посочи, че аферата със суджука в Добрич е олицетворение на управлението на Бойко Борисов и партията му. Председателят на герберската група Цветан Цветанов му отвърна, че ако от едната страна е суджукът, то от другата е купуването на ромски гласове, за да се влезе в Сградата на съединението, визирайки червения депутат Манол Генов, чийто имунитет поиска прокуратурата заради такова обвинение. Цветанов подразни опозицията, че я било яд заради кабинета "Борисов 3" и я заплаши с "Борисов 4". Антон Кутев от БСП го репликира да не раздава присъди от трибуната, преди да се е произнесъл съдът, защото веднъж вече е осъден за такова деяние – обвиненията срещу горнооряховските лекари, когато Цветанов беше вицепремиер и МВР шеф в първия кабинет на ГЕРБ.
Междувременно в кулоарите на парламента депутати от "Воля" се оплакаха, че не могат да съберат нужните им 60 подписа под искане за промяна в конституцията. Заместник-председателката на парламентарната група на партията на Веселин Марешки – Кръстана Таскова и юристът Пламен Христов обясниха, че настояват депутатският имунитет да бъде премахнат, тъй като бил излишен. Това било и едно от предизборните обещания на "Воля". Самите те се отказали от него, защото беше внесено искане от главния прокурор за снемането на депутатската защита както на тях, така и на лидера им, за да се проведе наказателно преследване заради рекет на конкурентни аптеки. "Воля" има само 12 народни представители, а от останалите парламентарни групи не са склонни да подкрепят такава промяна в основния закон.
Депутати обясниха, че въпросният имунитет е функционален и не е за да пази избраниците от наказателна отговорност, а за да могат да изказват свободно личното си мнение и това на избирателите си. Шефът на най-голямата група, тази на ГЕРБ, Цветан Цветанов даде да се разбере, че подобен въпрос не е в дневния ред на парламента. Според него с имунитетите нямало никакъв проблем, тъй като депутатите сами се отказвали, ако Сотир Цацаров поискал това, за да може разследващите да си свършат работата.
