За всичко е виновен Васко Кръпката. Той ни пееше по митингите: „Комунизмът си отива, спете спокойно деца.”
И ние спахме.
А те не спаха…
И осъмнахме пак в комунизма.
Затова сега не ни пука от никакви партийни въртележки на дяланите кадрови камъни. Може човекът да е недоучил и от нищо да не разбира, но ако е верен на партията – ще расте. Наскоро социолози се обединиха около тезата, че за кариерен растеж на млад човек у нас има само един сигурен начин – да се залепи като ваденка върху някоя структура на ГЕРБ. Нищо ново. То така беше навремето и с БКП.
Другото са нереализирани прокурорски изяви. Като видиш, че младеж на твоите години кара "Порше Кайен", а още няма завършено средно, няма как образованието да не девалвира в ценностната ти система. И да се замисляш все по-често дали да не кривнеш и да потърсиш просперитет по "втория начин".
Оттук идва и нихилизмът към училището, учителя, ученика. Това убива изначално жаждата за знание, порива към образование. През усилните години на Българското Възраждане настоятелите на едно от първите училища в град Котел поръчали над входа му да бъде зографисан надписът: "Помогни ми да те возвися". И така определили по най-точния и ясен начин основната задача на всички, които всеки ден влизат в българското училище. Защото обучението и възпитанието са съвместна работа, в която участват заедно педагози, деца, родители, общност.
Но както станахме свидетели, всичката Мара втасала, та се захванахме с началото на учебната година и ваканциите.
След дълга и ползотворна лятна дискусия беше решено учебната година да си почва пак така от 15 септември, не от първо число. Нищо че сме прецедент в Европа. А и тази дата е наложена по времето на Александър Стамболийски, който тогава иска децата да работят при събирането на реколтата. Продължена е при соца, защото върши същата работа.
Това беше леко лирическо отклонение, но основната тема остава: българинът иска лесни пари – пари, които не заслужава. Затова и за него вдигането на заплатата е по-важно от тероризма. Това показва изданието Observatoire ("Наблюдател") за 2017 г., което е направено от водещата финансова група в еврозоната – BNP Paribas.
Проучването разглежда потребителските нагласи в страните от ЕС от 1985 г. насам. Изследването проучва и основните фактори, които дават увереност на хората за бъдещето, като 59% от българите са посочили, че ръстът на заплатите е на първо място за тях. По-назад за българите остават фактори като повече ресурси за образованието и отстраняване на терористичната заплаха.
То ние като сме си заложили бомбата, другите камикадзета какво толкова могат да ни направят?
