Ивайло Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. Завършил е Френската езикова гимназия Алфонс дьо Ламартин в София. През 1988 година става магистър по международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство в София. Има редица специализации в престижни западни университети. Избиран е за народен представител, бил е вицепремиер и министър на външните работи.
През 2009 г. е избран за евродепутат от листата на Коалиция за България.
Владее английски, френски, руски и испански език.
nbsp;
Г-н Калфин, като съдокладчик на Европейския парламент по многогодишната финансова рамка на Евросъюза за следващия програмен период твърдите, че България може да загуби между 300 и 500 млн. евро до края на 2013-а година. Какви конкретни усилия се предприемат за спасяването на евросредствата?
– В края на 2013-а изтича седемгодишният бюджетен период на ЕС. Всички средства, които не са договорени дотогава, се губят. Същото важи за плащанията по сключени договори преди повече от две години, които по една или друга причина не са изпълнени. Това означава, че ще имаме пълната картина какво не сме усвоили през този планов период след 2007-а едва в края на 2016-а. Усилията са в две посоки – да се договори това, което е възможно, и да се ускорят процедурите за приключване на проектите, които има риск да се забавят.
В кои области можем да изгубим финансиране и защо?
– На този етап са застрашени средства основно от програми за екология, включително и за водоснабдяване и пречистване на води, за подпомагане на конкурентоспособността на фирмите, за развитие на селските райони. Причината в повечето случаи е, че не са сключени договори за използването им. Предишното правителство твърдеше, че няма интерес, но условията до голяма степен се определят от централната власт. Тя може да стимулира създаването на различни финансови инструменти и други условия, които да направят европейските средства интересни. Не е нормално точно в областите, в които имаме най-голяма нужда, да се оправдаваме с липса на интерес.
Темата със сирийските бежанци у нас се превърна в сериозен вътрешнополитически проблем. Какво би трябвало да направят властите в България, за да получим финансова помощ от ЕС?
– В случая не става въпрос единствено за пари. Близостта на България до конфликтите в Близкия изток предполага, че с тяхното задълбочаване или продължаване рисковете за страната от имиграция растат. ЕС може да ни помогне, но не и да реши проблемите ни. Преди всичко трябва да настояваме ЕС да продължи и дори да увеличи хуманитарната помощ за съседните на Сирия страни. В момента в Турция и Йордания има по над 500 хиляди сирийски бежанци, а в Ливан – над 750 хиляди. Лагерите, в които живеят тези хора, се издържат основно от ЕС. Освен това ЕС следва да окаже по-силен натиск върху Турция за сключване на спогодба за реадмисия, по която нашата съседка ще носи отговорност да спира трафика през нейна територия. ЕС може и да разшири политиката за разселване на бежанците, включително и чрез издаване на нов тип визи, които дават право на работа и социални помощи в целия съюз. На следващо място идва финансовата помощ. Но каквото и да прави ЕС, България няма как да се отърве от тази отговорност и трябва да имаме собствени мерки.
Наскоро изразихте несъгласие с това, че френският посланик Филип Отие си тръгна без орден Стара планина от София. Така индиректно се конфронтирахте с външния министър Кристиян Вигенин и с правителството. Бихте ли се обосновали по-конкретно – защо трябва на всеки отиващ си дипломат да раздаваме ордени?
– Не съм се конфронтирал с никого. Напротив – подкрепих министър Вигенин в намерението му да предложи промяна в закона и да се създадат специални награди за чуждестранни дипломати. Не е нормално посланикът на една държава да получава най-високото българско отличие, каквото например би получил неговият държавен глава. Аз обаче първо бих променил закона, а след това практиката. Така излезе като някакво наказание, а съм сигурен, че министър Вигенин не е имал това предвид.
Ясна е и позицията ви, че сегашното правителство няма да изкара мандата си и ще има предсрочни избори заради невъзможността на парламента да подкрепя кабинета за важните реформи. В кои области смятате, че БСП и ДПС ще се разминат? Къде ще се наложи гласовете на Атака да бъдат решаващи?
– Депутатите от Атака са решаващи за съставяне на кворум и съответно за работата на парламента. Това следва от резултатите на изборите и от практиката на ГЕРБ да се занимават с процедурни трикове и да се опитват да блокират Народното събрание. Така парламентът се поставя в зависимост от намеренията на Волен Сидеров. Правителство, което има намерение не просто да се справя с текущото управление, а да предложи сериозни реформи, има нужда от консолидация на обществото и от перспектива и предвидимост в парламентарната подкрепа. Този парламент не може да осигури тези условия. В крайна сметка правителството и подкрепящите го партии следва да решат как да продължат напред.
Кога, според вас, ще са следващите парламентарни избори?
– Нямам представа. Очевидно е, че БСП и ДПС нямат намерение да поставят този въпрос сега. Ясно е, че моите предложения да се търси стабилно парламентарно мнозинство не се споделят.
Твърдите, че в България липсва лидерство. Бихте ли посочили примери за това? И смятате ли, че трябва да обучим цяло едно поколение, за да се появят нови играчи на политическия терен у нас? А дотогава?
– Нови играчи на политическия терен не липсват. За последните 25 години много хора се изредиха в българската политика – през парламент и през правителства. Така че лидерството не е въпрос на поколения. Необходими са политици, които да дадат перспектива. Които да бъдат на позиции да осъществят тази перспектива. Които да възстановят доверието в политиката. Да се противопоставят на разрушителните настроения, които все повече си пробиват път в обществото – с рушене на всичко и отричане на всички не се изгражда държава. Няма рецепта за лидерство. Има правилни хора на правилното място. Не можем да ги измислим, но трябва да внимаваме и ако се появят – да им дадем шанс. Не защото са нови, а защото са се доказали.
Кои са грешките на президента Росен Плевнелиев?
– Не бих искал да коментирам президента Плевнелиев. Изпитвам уважение към институцията. През последната година се видя, че президентът не е церемониална институция, а може да бъде полезен на нацията в период на трудности. Очаквах от г-н Плевнелиев да е по-активен в обединяването на българите. От него не се очаква да бъде съвестта на нацията. Собствените му пристрастия нямат никакво значение. Той трябва да обединява. Да намира общото в обществото и между политическите опоненти. Да консолидира нацията около приоритети. Да не се страхува, че Волен Сидеров ще му развали консултативния съвет. Да покаже,че може да разбере ежедневните проблеми на хората и да окаже натиск върху институциите за тяхното облекчаване.
А кои са грешките на ДПС?
– В ДПС няма изненади. Те следват линия, която винаги са следвали. Според мен трябва да положат особени усилия да променят представата за себе си. Обществената полза е по-важна за хората, отколкото кадровата политика. Не е моя работа да давам съвети на ДПС.
А в БСП? Там какви пропуски има?
– Според мен в желанието си да отстрани ГЕРБ от власт БСП се впусна в управлението с голям хъс. Някак си пропусна, че парламентарната подкрепа за правителството е много крехка, а избирателите не дадоха ясен мандат за управление. Убеден съм, че нямаше друга възможна конфигурация, за да се създаде правителство, но може би БСП трябваше да прояви известна скромност, а не да се държи като безапелационен победител. Видяхме, че обществото настръхна при първите грешки, а кредитът на доверие съвсем не беше голям. Притеснявам се, че сега се отива в другата крайност – затваряне и отбрана. БСП трябва да продължи да търси отваряне, диалог с всички, да е честна към избирателите си.
Съгласен ли сте с твърдението на Георги Първанов, чеБСП е заложник на Атака и собственото си ръководство, че чрез властта семейният кръг на Станишев обслужва свой икономически интерес? Имате ли конкретни примери?
– Факт е, че стратегически БСП трябва да преосмисли мястото си в политическия спектър. Всъщност, това се отнася за цялото ляво пространство. За мен въпросът е може ли левицата да претендира за самостоятелно управление на страната, което да й даде възможност да осъществи предварително заявена програма? Докато центристките партии имат избор, в сегашния парламент БСП има само една опция да е в управлението и тя е свързана с коалиция с ДПС. Същото впрочем се отнася и за ГЕРБ, но мен ме интересува перспективата на левицата. И тази перспектива трябва да минава през стремеж за значително разширяване на сегашното политическо доверие за БСП.
Колкото до въпроса за г-н Станишев, не бих си позволил да коментирам лични въпроси. Това, което ни събира вътре и около БСП, е обща кауза – не интереси и не лични симпатии. Затова и се чувствам свободен да изразявам мнението си по политически въпроси.
Тогава какво трябва да направи БСП, за да произвежда по-ефективна политика?
– Много неща. Ефективното правене на политика е свързано с алтернатива и доверие. БСП трябва да е носител на съвсем ясно очертана ценностна алтернатива. Тя е свързана със солидарността, справедливостта, свободата, роля на държавата, която да балансира обществените отношения, независими институции, активни медии. Всички тези неща, които на някого може да са омръзнали, обаче трябва да имат конкретно съдържание. Така например готова ли е БСП да остави изцяло на пазара образованието и здравеопазването? Как да се гарантира, че ролята на държавата в икономиката или социалната сфера ще бъде свързана с ефективно управление? Всички тези идеи също така трябва да се носят от убедителни личности. Механизмите за издигане на тези личности трябва да се свързват по-скоро с общественото мнение, отколкото с вътрешнопартийните процедури.
