Полезен като институция, но и рисков за парламентарната ни действителност – такава е същността на съвета по законодателство към Народното събрание, чието възстановяване е в пълен ход. Очаква се консултативният орган да заработи от началото на ноември. През седмицата беше назначен неговият председател – Огнян Герджиков. При управлението на НДСВ преподавателят по търговско право в Софийския университет беше председател на 39-ото Народно събрание. Сегашният парламентарен шеф Михаил Миков пък го покани да оглави структура, която съществуваше в следващия мандат – по времето на тройната коалиция. Разликата е в броя на членовете – тогава законодателният съвет имаше 27 членове, а сегашният ще има седем.
Миков обяви намеренията си през лятото, свързвайки по доста странен начин създаването на съвета със закриването на Националния институт за проучване на общественото мнение. Засега не е изяснено за каква връзка става дума, тъй като двете структури извършват изначално различни дейности. За разлика от държавните социолози, които препитват масово хората и събират неекспертни мнения, съветът по законодателство е специализиран орган за оценка на проектозакони с оглед бъдещия им ефект. Дейност, която е конкурентна на законодателната – с уговорката, че народните представители не са длъжни да се съобразят със съветите на консултантите.
Биографията на предишния консултативен съвет показа, че становищата му са в състояние да вдигнат кръвното на депутатите, ако са в разрез със законодателните им инициативи. Както стана например с проектозакона за културното наследство, за който тогавашният председател на съвета – преподавателката по трудово и осигурително право Красимира Средкова, внесе обемист доклад със заключението, че законът е ненужен. Твърде вероятно е тази възможност да е взета предвид и затова рязко е намален броят на членовете на съвета. Възможно е да става въпрос за негово мини издание, което да бъде далеч по-предпазливо и деликатно в изявите си. Друг въпрос е дали седмината юристи ще са в състояние да обхванат целият законодателен спектър.
Огнян Герджиков посочи, че отначало не бил склонен да приеме поста, той периодично изказва недоволството си от законодателната дейност по повод на отделни разпоредби. Депутатите бързали и работели на принципа чули-недочули. Конкретно Герджиков не приема рязкото понижаване на минималния изискуем капитал за регистриране на дружество с ограничена отговорност (от 5000 на 2 лв.), прието от предишния парламент. Нито законопроект, внесен от депутата от ГЕРБ Емил Радев, за въвеждане на абсолютна десетгодишна давност за вземанията на кредитори от т. нар. вечни длъжници. Герджиков се обяви и срещу прибързаното въвеждане на т. нар. потребителска несъстоятелност и ангажирането на банките с риска от продажба на ипотекираните пред тях имоти на по-ниска стойност от тази по кредита. Първите две промени той нарече катастрофални и популистки, а Народното събрание определи като самодеен орган, лишен от капка професионализъм. Тезата му е, че въвеждането на подобни облекчителни режими в полза на по-слабите финансово граждански субекти трябва да бъдат съчетани с редица ограничения.
Новото амплоа на Огнян Герджиков се вписва и в неодобрението му към законотворчеството на ГЕРБ, и в одобрението му за премиера Пламен Орешарски. Освен това той смята, че коалиция не е мръсна дума. Герджиков може да разчита и на подкрепа от главния прокурор Сотир Цацаров, когото пък похвали с оценката, че много сериозно стои на стола си и служи на закона.
