Казусът "Ченалова" отново нажежи и без това жежкото лято. В началото на миналата седмица съдия Даниела Талева от Софийския градски съд прекрати производството и върна на прокуратурата обвинителния акт срещу Ченалова. Мотивът й е, че обвинението е неясно, а така е било нарушено правото на защита на обвинената.
Прокуратурата обаче обяви, че ще протестира срещу това разпореждане пред Апелативния съд.
А загорялата (заради лятното безвремие) за новини публика вече започна да вдига залози – дали докато атовете се ритат, в крайна сметка делото срещу Ченалова няма да кацне в Специализирания съд след пресните поправки в НПК. Защото поредната размяна на удари между съд и прокуратурата със сигурност ще отнеме време и току-виж стартът на процеса съвпадне с влизането в сила на новите процесуални правила.
Да припомним, че бившата съдийка от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова се превърна в обвиняема заради едно дело, заведено от "Обединени енергийни търговци" ЕООД (ОЕТ- ЕООД) срещу НЕК, което е разглеждано от ръководения от нея състав в периода 2013-2015 година. Ченалова е обвинена в престъпление по служба, извършено с 14 отделни деяния, и в документно престъпление, които според прокуратурата са извършени именно по това дело.
За какво всъщност я обвиняват? Първо, че е допуснала спорът да бъде разглеждан, без предварително по делото да е внесена пълната сума на дължимата държавна такса, изчислена на 434 105 лева. Вместо да провери редовността на делото, да го остави без движение и да даде срок на неизправната страна да довнесе парите и да представи документ за това, тя дала ход на процеса. И дори нещо повече – допуснала и обезпечение на иска в полза на ОЕТ, но по този начин били наложени запори по сметки на НЕК за над 6 млн. лева. Според прокуратурата по този начин Ченалова е създала привилегия на една от страните по делото, а от деянията й са настъпили значителни вредни последици – "сериозно разколебаване на доверието на обществото в правилното функциониране на правораздавателната функция на органите на съдебна власт и създаване на недоверие към СГС".
Другото нарушение на правилата, което визира обвинението, е, че съдията е приела да приложи по делото копия от документи, а е върнала оригиналите. Освен това държавното обвинение твърди, че Ченалова е нарушила и други свои задължения – допуснала е поправка и допълване на протокол от открито съдебно заседание, без да изслуша изготвения звукозапис от заседанието, както и без да изслуша обясненията на секретарката, въпреки че била длъжна да стори това. С това действие също разколебала доверието на обществото в СГС.
Какво казва обаче съдия Талева? Според нея обвинението е неясно. Първо, защото в част от обвиненията срещу Ченалова не става ясно как точно са били извършвани посочените нарушения: с действие или с бездействие. Прокуратурата обосновава и двете, но съдът пита: за кое от тях става дума все пак. Защото "така формулираното обвинение съдържа вътрешни противоречия, които водят до невъзможност обвиняемото лице да разбере какво му се вменява като извършено нарушение…", казва съдия Талева. Освен това тя припомня, че "за да бъде ясно и разбираемо повдигнатото обвинение, би следвало по всяка точка, описваща отделно деяние, да се посочи конкретно с кое действие от страна на обвиняемото лице е осъществено изпълнителното деяние "нарушил служебните си задължения", да се посочи нарушената според държавното обвинение норма, предвиждаща съответното действие, което е извършено от обвиняемата в разрез със законовите предписания. В точките, описващи деяние, изпълващо признаците на другата форма на изпълнителното деяние – "не изпълнил служебните си задължения", следва ясно да се посочи в какво се изразява бездействието на дееца, съответно правната норма, задължаваща го да извърши определено действие, което се твърди да не е извършено".
Според съдия Талева прокуратурата е допуснала неясноти и при обосноваването на специалната цел, с която е действала Ченалова – елемент от престъпния състав, който трябва да бъде доказан от държавното обвинение. Според прокуратурата тази цел се е състояла в желанието на Ченалова да набави облага за " Обединени енергийни търговци", която се изразява в неплатените такси. "Недоумение буди това описание на целената имуществена облага, според което при дължима еднократно държавна такса би могло с 14 отделени деяния да се цели всеки път имуществена облага в размер на дължимото еднократно плащане", казва обаче съдия Талева. И допълва, че нищо не освобождава прокуратурата от задължението й да внесе в съда "обвинителен акт, съдържащ ясно и разбираемо обвинение, което да бъде разбрано както от лицето, привлечено към наказателна отговорност, така и от неговия защитник" – включително обстоятелството, че обвиняемата е с юридическо образование и съдия с дългогодишен съдийски опит.
Прокуратурата вече обяви, че ще оспори разпореждането за прекратяване на съдебното производство на съдия Талева от СГС. Което значи, че дали въобще ще бъде даден старт на делото срещу Ченалова, ще се разбере чак наесен.
Това обаче съвсем не е първи фалстарт на процеса срещу бившата съдийка. Обвинението срещу нея, изготвено от спецзвеното "Антикорупция", беше внесено в СГС още в края на 2016 година. Но до дело и до ден днешен въобще не се стигна. Първо заваляха отводи на съдии, които отказваха да го гледат заради познанството си с обвиняемата. После делото бе прекратено от съдия Вера Чочкова, която преценила, че деянията на Ченалова попадат под закрилата на нейния функционален имунитет на магистрат. "Прокурорът при повдигане на обвинението е длъжен да изложи фактически конкретизирани твърдения, че процесуалните нарушения или нарушенията по администриране на делото не представляват грешка на обвинения магистрат при приложение на закона поради незнание, некомпетентност, недостатъчно внимание, натовареност, леност или немарливост, а са целенасочено допуснати и съдопроизводствените действия са представлявали единствено претекст за противоправно облагодетелстване на една от страните и/или увреждане на друга по мотиви, стоящи извън процеса. Ако прокурорът не изложи подобно обосноваване на обвинението, а съдията докладчик не извърши проверка на неговата дейност, а такава проверка се извършва за първи път при постановяване на присъдата от съда, това би изпразнило от съдържание института на наказателната неприкосновеност на магистрата за действия по служба", обясни в разпореждането си за прекратяване съдия Чочкова. Освен това тя посочи и множество други доводи, от които става ясно, че тя не вижда доказателства Ченалова да е извършила каквото и да било престъпление.
Впоследствие Софийският апелативен съд обаче отмени това разпореждане на Чочкова и върна делото за разглеждане от друг съдия. Така то попадна при съдия Мирослава Тодорова, която също поиска отвод – защото и нейното убеждение било, че в случая не е налице престъпление. "Правилата за справедлив процес изискват съдията да се оттегли от разглеждане на делото, защото противното би предпоставило още в началото на процеса съдията докладчик да затаи истината за своята оценка на твърденията в обвинителния акт, която съгласно процесуалния закон се изисква да бъде изразена публично и прозрачно чрез разпореждане за насрочване на делото или за прекратяване", сметна Тодорова.
Така делото срещу Ченалова попадна при съдия Талева. А дали ще остане при нея – тепърва ще видим.
Спорът, който докара обвинение на съдийката, чака решение от ВКС
Търговският спор, заради който Ченалова стигна до наказателно обвинение, сам по себе си също е много интересен. И е все още е "висящ" – сега трябва да се изкаже ВКС. Любопитното в случая е, че двете предишни инстанции (СГС и САС) са на коренно противостоящи си становища – първата отхвърля иска на "Обединени енергийни търговци", а втората осъжда НЕК да им плати над 10 000 000 лева. Само че решението е подписано с особено мнение на един от съдиите в състава.
За какво става дума накратко? "Обединени енергийни търговци" искат НЕК да върне на компанията платени в периода 1 юли 2009 г. – 31 декември 2012 г. суми в общ размер на 10 567 096,73 лева. Тези суми са платени като добавки за пренос на еленергия, предназначена за износ в чужбина – под формата на добавка за зелена енергия и на добавка за високоефективно комбинирано производство. Според ОЕТ НЕК дължи връщане на тези пари, защото ги е получила неоснователно – въз основа на решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР), което впоследствие е било обявено от съда за нищожно, а също така заради вече отменена методика за образуване на цените за енергийните услуги.
В хода на процеса като ответник е привлечено и още едно дружество: "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. През февруари 2016 г. съдията от СГС Мария Бойчева, която "наследи" делото от Румяна Ченалова, отхвърли исковете на ОЕТ срещу двете дружества. При последвалото обжалване обаче с 2:1 гласа тричленният състав на САС реши друго: че след като добавките са били плащани въз основа на обявените за незаконосъобразни текстове от актовете на ДКЕВР, след отмяната им плащанията към НЕК са останали "без основание". И осъди НЕК и Електроенергиен системен оператор" ЕАД да платят на "Обединени енергийни търговци" 10 096 876,38 лева без ДДС заради недължимо платените "добавки" към цената за пренос за периода от юли 2009 до юни 2012 година. Плюс законните лихви до окончателното плащане и още 275 639,12 лева – обезщетение за забава.
Дали втората инстанция е била по-права от първата, предстои да каже ВКС.
