Брюксел не влиза в моите планове! Това признание на Сергей Станишев донякъде успокои партийното ръководство на Позитано 20, голяма част от депутатите на левицата и министрите от червената квота. Критиците на лидера обаче, най-острият от които е президентът Георги Първанов (2002 – 2012 г.), ще трябва да променят стратегията си. Иде реч за бъдещето на БСП.
През последните дни мастити анализатори се занимават с темата кой от клановете ще надделее на конгреса на столетната партия в началото на следващата година. И страннозащо емблематични лица на БСП срамежливо отклоняват термина, при положение че думата клан се използва в западната култура за означаване на група хора, обединени от родство и наследственост, асоцииращи се с общ родоначалник.
Бедни ми Дядо Благоев!
nbsp;
Възможно ли е бивш и настоящ лидер да работят заедно за БСП и за държавата? Поне засега това изглежда нереалистично. Първанов и Станишев дори не си говорят. Най-пресен пример е задочният диалог между двамата, воден за пореден път чрез медиите. Първанов избра Би Ти Ви, за да отправи убийствената критика: БСП е заложник на Атака и на собственото си ръководство, партията е в изолация, която не познаваме от много, много години…. И за да е напълно ясен, бившият стопанин на Бялата къща хвърли словесната бомба, според която чрез властта семейният кръг на Станишев реализира свой икономически интерес.
Чрез ефира на ТВ7 председателят Станишев реагира на другарския огън така: Не ми се иска с Първанов да стигаме до съда. Но подчерта, че ще търси отговорност от всички, които нападат семейството му.
Всъщност разделението в БСП изглежда неминуемо на фона на предстоящите през май 2014-а избори за Европарламент. Както и за предстоящите (все някога) национални парламентарни избори.
Битката впрочем е кой да пише листите. Дали Станишев ще продължи да кадрува? Ще се случи ли промяна, след която начело на БСП ще има друг елит – нов или вече познат? Ще се роди ли политическа формация, която ще отнеме гласоподаватели на червените, но пък след време ще е предсказуем партньор на партията майка?
Всичко зависи от развитието на конфликта Станишев – Първанов. Засега предположението двамата да си стиснат ръцете не изглежда възможно.
Друго знаково лице на БСП тези дни се опита да даде отговор на въпроса Чий заложник е БСП? Дипломатът Георги Пирински, според когото снишаването и самоизмамата са най-неправилното поведение.Пирински визира липсата на диалог на Позитано 20, непрозрачни решения като например избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, разрастването на нелегитимната власт на различни кръгове по интереси. За обвиненията на Първанов срещу Станишев редовият член на БСП Пирински реагира обрано: Колоритно! Ефектно! Но… твърденията трябва да бъдат сериозно обосновани.
Първанов най-вероятно иска власт в БСП. Едва ли го удовлетворява позицията на човека от последния ред на партийните форуми. Въпросът е дали времето работи за него и дали птиченцето ще кацне за трети път на рамото му. Както се случи прeз 1996-а, когато стана председател на БСП и последвалите два негови избора за президент на републиката.
Всеки, който е отписал Първанов от политическата ни карта, греши, твърдят наблюдатели. Защото грешките преди и след възстановяването на партийния му билет не са фатални. Първата грешна стъпка бе провалът на политическия му проект АБВ по време на втория му президентски мандат. Главно заради липсата на млади и подготвени хора в него. Втората – прибързаното му кандидатиране отново да е лидер на БСП преди парламентарните избори тази година. Търпението като че ли за пръв път изневери на Първанов.
Историкът у него обаче е на път да събере позитиви. На 22 септември тази година, навръх 105-годишнината от обявяването на независимостта на страната ни, той организира дискусия под наслов Български дебати за национален успех. Обяви, че ще направи мрежа от клубове в цялата страна. И язвително отбеляза, че политиката у нас е на махленско ниво, че липсва лидерство и съревнование на идеи.
А Станишев твърди, че БСП оцелява, защото усеща пулса на времето, че каузата му е България да се отърси от модела Борисов, макар критиците да твърдят, че семейният му обръч е заработвал добри пари по времето на ГЕРБ. Предстои да видим дали след случая с Хохегер в публичното пространство ще се появят доказателства как държавата е отпускала пари на едни чужди фирми и как немалка част от тези пари са се връщали обратно в различни каси, свързани с Позитано 20.
Друг червен депутат, неосъществил се като кандидат-кмет на София и лидер на БСП, също атакува Станишев. Казва се Георги Кадиев. За него се знае, че е близък до отстранения от ръководството на соцпартията и от парламента Румен Овчаров.
Кадиев иска партията да се отвори за млади, предприемчиви и, забележете, свободни хора. Убеден е, че политиката възпроизвежда лица, които не са в състояние да се реализират на друго поприще. И че ако БСП продължава да колаборира с Атака заради кворума в парламента, агонията ще продължи дълго. Кадиев е сигурен, че колкото по-бързо се проведат избори за Народно събрание, толкова по-добре за БСП, но че предсрочен вот няма да се отрази добре на страната. В БСП има разделение и страх. Задкулисието в управленските решения се обръща срещу партията, казва той, визирайки случая Пеевски. Нему принадлежи предложението за отнемане на партийната субсидия, ако дадена формация не влиза на заседанията на НС, което колегите му отхвърлили. Изводът му съмненията за непрозрачни договорки по квоти между съуправляващи и опозиция остават в полето на архитекта на сегашното правителство.
Овчаров напоследък е забелязван главно по театрални премиери (срещнах го на Да разлаеш кучетата).От вторник е член на надзорния съвет на Лукойл Нефтохим. В новото си амплоа той влезе след предложение от руската компания майка, а не от българската държава, която чрез Министерството на икономиката държи златна акция в бургаската рафинерия.
Надзорникът Овчаров не предприе нищо след изказването си през юни, когато в пика на антиправителствените протести каза: Необходимо е да спасим кабинета дори ако цената е оставката на Станишев. После Овчаров обясни на зрителите, че никой няма намерение да сваля Станишев. Партията е във властта и не се правело така.
Р. Овч., както стана известен от едно писмо на Вальо Топлото в края на 2006-а, без съмнение се бори за позиция в БСП. Но се е покрил в сянката на бързаците.
Един друг Румен (Петков), също отстрелян от ръководните органи на БСП и от депутатското място, в прав текст казва, че на партията й трябва ново ръководство. Бъдещия водач на партията Петков си представя като млад човек, който има разбирането, че самодостатъчността е вредна. В типичния си полухулигански стил някогашният шеф на червения предизборен щаб Петков напомня как в добрите стари времена по-влиятелните хора в партията са дебатирали важни въпроси, обаче сега, като се видели, си казвали За много години. Защото това било празник.
Извън червения борд има и една дама – критик на Станишев. Устатата Татяна Дончева, която беше атакувана от Петков с прословутата му реплика за тишината в спалнята й. Случката се разигра на пленум на Висшия съвет през юни 2007-а, а повод за нея станаха критики на Дончева срещу МВР, чийто най-пръв началник тогава беше Петков.
Ето и репликите: Р. П. Тишината в спалнята ражда безумия. Т. Д.: Не препикавам шадраваните. Класика в жанра.
Само че към днешна дата драматичните натурщици от въпросния диалог изглежда тичат в една писта – тази срещу Станишев.
Дончева смята, че е кауза пердута да се укрепва загнила партия, че няма как да настъпи промяна в БСП, ГЕРБ и ДПС, тъй като те са олигархично свързани. И като настоящ член на столетницата, като председател на фракцията Движение 21 обещава до края на годината да създаде партия. Дончева има съмнения, че в желанието си да кадруват на всяка цена БСП и ДПС могат да наложат дори секретарките на премиера Орешарски, въпреки че той е доказал се експерт.
Та сред това обкръжение не може да се отрича умението на БСП водача да сформира екип от приятели. Сред тях са депутатите Петър Курумбашев, Атанас Мерджанов, Мая Манолова, Дора Янкова, Татяна Буруджиева, Мартин Захариев (гражданска квота), Михаил Миков, Младен Червеняков. Като самотник се очертава Кирил Добрев (син на покойния Николай Добрев), за когото се говори, че нито за миг не е предавал хората около Първанов. Добрев по всяка вероятност ще последва съдбата на Любен Корнезов, Петър Димитров, Бойко Великов и други популярни лица от БСП, които вече не са народни представители.
Сред министрите, близки до Станишев, ясно се виждат Ангел Найденов – на отбраната, Кристиян Вигенин – на външните работи, Петър Чобанов – на финансите.
Дали ще наречем въпросните приятелски и неприятелски кръгове кланове, или крила е без значение. Фактите са каквито ги изброихме.
Да не забравяме, че в края на 2001-а, когато Първанов беше избран за държавен глава, той лично посочи тогавашния международен секретар на Позитано 20 за свой наследник на лидерския пост в БСП. И Станишев беше избран с внушително мнозинство.
Николай Добрев обичаше да казва: Истината и само истината, за да не обясняваме после последствията. Посветените в политиката помнят, че той предотврати опасен граждански сблъсък през 1997-а, като в качеството си на кандидат-премиер на БСП върна мандата на тогавашния президент Петър Стоянов.
Приятелите му твърдят, че това му е струвало живота.
Саможертвите на сегашните лидери вляво на този етап се свеждат до действия, насочени към личните им политически кариери. С цялото уважение към тях.
