На стотина километра от София пътешественикът може да открие манастир, който по-скоро прилича на средновековен замък. Гложенският манастир "Св. Георги", кацнал на отвесната скала, властва над цялата околност.
Гложенският манастир "Свети Георги Победоносец" е български манастир, паметник на културата, част от Ловчанската епархия на Българската православна църква.
Днес Гложенският манастир е действащ и се състои от църква и двуетажни жилищни сгради, които образуват затворен отвсякъде двор, което придава на манастира вид на замък. Гложенският манастир разполага с легла за 20-на посетители, но храна не се предлага и няма и заведения наблизо.
Манастирът (на 870 м надморска височина) се намира в близост до селата Гложене и Малък извор, на 12 км от Тетевен и на 10 км от Ябланица. Разположен е в Западния Предбанкан, на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец (1073 м). Отбивката за Гложенския манастир е близо до Ябланица по главния път София – Варна.
Гло̀жене е село в Северна България, в община Тетевен, област Ловеч. Разположено е в подножието на връх Камен Лисец, край река Вит. Пещерата Моровица е сред големите български пещери. Общата й дължина е 3.25 км, а дълбочината ѝ е 150 метра. В пещерата са открити предмети, които са останали от първобитните хора. Находките се съхраняват в историческия музей в Тетевен. Експонати може да бъдат разгледани и в музея на близкия Гложенски манастир. Пещерата е изключително интересна, тъй като в нея са установени много от видовете прилепи, които се срещат в България. През 1962 г. пещера Моровица е обявена за природна забележителност.
Други културни и природни забележителности край селото са: водопадът Вара, местността "Нягулова вода", Ямата, пещера Драганчовица, Бездънният пчелин, Гложенският музей, както и местносттите "Стефанец", "Връа" и "Водна пещ".
Според недоказани данни Гложенският манастир е основан в началото на XIII век, и е реконструиран през XV-XVI век. Легендата разказва, че манастирът, посветен на иконата "Св. Георги Победоносец", е построен от киевския княз Георги Глож, който с позволението на българския цар Иван Асен II, се заселва в тези земи и е основал и дал името и на село Гложене. Иконата постоянно изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия хълм. Те изтълкували това като божи знак и в края на 14 в. построили там нов манастир, на висока, труднодостъпна скална тераса, където се намира и до днес. Така за кратко време съществували паралелно два манастира (в селото и на хълма) свързани помежду си с изсечен в скалата тунел.
Архитектурният план на Гложенския манастир копира този на манастирите в Света гора или Атон. В края на XVI и началото на XVII век в манастира се преписват ръкописи от миряни, подготвени в близкия Етрополски манастир "Света Троица", наричан още Варовитец (заради варовиковия камък, с който е изграден манастирският храм). Той е най-значимият книжовен и просветен център в българските земи през 16 и 17 в. след Рилския манастир, в който възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена школа.
Монашеските килии са строени през 1858 година. Най-видната личност в Гложенския манастир през XIX век е игуменът Евтимий (Симеонов) от Сопот, близък съратник на Васил Левски. Той е известен лечител. Манастирът е бил любимо място на Васил левски, като скривалището му се пази и до днес. В близост се намира и село Голям извор, където е учреден и първият революционен комитет. Запазена е автентичната къща, в която е станало това, а сега тя е музей с богата етнографска сбирка.
В Гложенския манастир има малък музей на Васил Друмев (с монашеско име Климент) – писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драматична пиеса с оригинален сюжет. От 1875 г. до смъртта си е митрополит на Търновската епархия, а е бил и два пъти министър-председател на България. Той произнася проповед против католицизма, при което защитава православието. Това достига до ушите на римокатолика княз Фердинанд с посредничеството на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. На 10 юли 1893 г. митрополит Климент е осъден на "вечно" заточение в Гложенския манастир. То му завършва едва с падането на правителството на Стефан Стамболов.
Старата църква на манастира вероятно е строена през ХVІ век. В нейните стенописи фигурират дарители от Тетевен, чиито имена се срещат в помениците на Зографския манастир от 30-те и 40-те години на ХVІІ век. "Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф", наричан още Зогра̀фски манастѝр, е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон в Гърция. Той е един от най-големите на Света гора и стои на 9-то място в йерархията на светогорските манастири.
След силните повреди, нанесени на старата църква на манастира при Чирпанското земетресение от 1928 г., храмът е съборен след три години. Изграден е нов в западен стил, в която е запазен старият иконостас.
В манастира е изложено копие на старинна малоруска икона на св. Георги от XVIII век. Обковът ѝ е създаден през 1828 г., когато зографът Иван Попрайков от Разград добавя към иконата житийни сцени и рисува иконите на иконостаса (запазени) и стенописи (незапазени). Оригиналът на иконата се съхранява в Ловчанската митрополия.
В Гложенския манастир е изложено копие на старинната икона "Св. Георги Победоносец", донесена от Георги Глож при заселването му в местността през 13 век. Към писмените паметници, произлизащи от манастира, се числят едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица други, между които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски.
