Ако нещо необичайно се случи веднъж, може да се приеме, че е прецедент. Повтори ли се, му викаме случайно съвпадение. Но когато стане три, четири, че и повече пъти – събитието престава да бъде необичайно и се превръща в проблем. Точно такъв проблем имаме с падащите напоследък дървета върху главите на хората. За тези, в чието съзнание изниква само последният трагичен случай – с мъжа, който загина в района на бул. "Цариградско шосе", ще припомним някои неща.
Само през последния месец се случиха още няколко подобни инцидента. Огромен клон падна върху майка с дете в Борисовата градина. Жената бе откарана в "Пирогов" с травми по тялото и ще носи ортопедична яка на врата си. За щастие детето е било встрани и се отървало без драскотина. Преди това клон се стовари и върху главата на мъж пред църквата "Света Неделя". От удара човекът се е свлякъл на земята и изпаднал в безсъзнание.
В квартал "Иван Вазов" на улица "Краище" изсъхнало дърво се сгромоляса върху входа на градинка, в която постоянно играят деца. За този клон сигнал бил подаден още преди година, но реакция от властите нямало. Също през юли клон падна върху контактно-кабелната мрежа и спря движението по трамвайни линии 20 и 23.
Да се чуди човек в европейска столица ли живеем или насред гората, та клони падат на главите ни на всяка крачка. Парадоксалното е, че в София дърветата са направо кът след бума на строителството и след заграбването на зелените площи. И въпреки това създават проблеми. Което, ако се замисли човек, разкрива какво безмерно нехайство цари сред отговорните институции. Все пак дървото е растение с дълъг живот и при редовни огледи лесно може да се установи дали има процес на изсъхване, опасно надвесени клони и т. н. Трябва само превенция, но явно институциите вместо с хора май са пълни с пънове, които не могат да се помръднат. Не е така – неподвижни са само докато някой гражданин не реши на своя глава да предотврати бъдещ инцидент и не тръгне да реже изсъхнали клони. Тогава съответните държавни или общински служители мигновено изпълзяват от кабинетите си и започват да пишат актове и да налагат глоби.
Че оправия скоро няма да има, е ясно. Но не бива хората да гледат само нагоре, в очакване нещо да им падне на главите, когато вървят по софийските улици. Тротоарите у нас също са опасни. Плочките – където въобще ги има, създават не по-малко условия за инциденти. Дори новите, ремонтирани покрай метрото участъци са направени толкова през пръсти, че ако не друго – могат най-малкото да ви скъсат обувките. Но управниците не ходят пеша. И градски транспорт не ползват, за да знаят как е в автобуса при 33 градуса навън. Возят се в нови и комфортни возила. И вероятно затова не усещат и дупките по пътищата.
