Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Нажежените до червено страсти между САЩ и Северна Корея се поохладиха, пръстите се отместиха от пусковите копчета на ракетите. Търговците се успокоиха и мисълта им отново потече по посока как да спечелят повече, отколкото къде да си скрият парите – настроение, което ги облада миналата седмица.
Производствената активност на най-могъщата световна икономика се ускорява с повече от очакваното. Продажбите на дребно също бележат ръст по-висок от предвижданото. Тези факти дават достатъчно основание да се увеличат залозите, че Фед ще обмисли стъпка за увеличаване на основната лихва. Това най-вероятно ще се случи до края на годината.
Икономиките на страните от еврозоната също са в подем, при това достатъчно по-силен от очакваното, за да повиши очакванията на дилърите за по-висока доходност както от корпоративните, така и от държавните ценни книжа.
Казаното дотук обяснява защо инвеститорите, които миналата седмица буквално „криеха“ парите си в най-сигурните, но носещи ниска доходност злато и държавни ценни книжа, сега ги разпродадоха. Стойността на 1 тройунция злато спадна с 20 долара – до 1270 долара, а цената на 10-годишните щатски и германски държавни облигационни емисии се понижи с 80 цента.
Пренасочвайки вниманието си към по-рисковите, но пък и по-високодоходни корпоративни книжа те повишиха търсенето им, а следователно и цената им. С 345 пункта се повиши Франкфуртският борсов индекс DAX и достигна 12295 пункта, а щатският фондов барометър Dawn Jones Industrial Average се покачи с 250 пункта – до 22100 пункта.
Във фокуса на полезрението им попаднаха и книжа на държави с по-нисък инвестиционен рейтинг. В тази категория са и нашите еврооблигационни емисии. Усилените покупки на държавните ни облигационни емисии повишиха цената на по-дългосрочните с по 20 до 40 евроцента, докато на по-краткосрочните се задържа на нивата от предишнатяа седмица. Най-дългосрочната ни емисия с падеж 2035 г. поскъпна с най-много и вече се търгува на цена 105.6 евро за 100 номинал, като доходността й се понижи с 3 базисни пункта – до 2.72% на годишна база.
Другите две дългосрочни емисии с падежи 2028 г. и 2027 г. също поскъпнаха, но с по-малко. Цените им се установиха на 111.24 евро и 108.7 евро за 100 номинал. Доходността им се понижи с по 3 базисни пункта до съответно 1.82% и 1.64% на годишна база. Цената на една от най-търгуваните по-краткосрочна емисия с падеж през 2024 г. също се повиши с 25 евроцента и достигна 112.8 евро. Възвръщаемостта й, която е в обратнопропорционална зависимост спрямо цената, се понижи с 5 базисни точки – до 1.06% годишно. Искам дебело да подчертая, че доходността на тези емисии е на рекордно ниски равнища, не достигани, откакто са пуснати в обращение. Също на рекордно ниски нива е доходността и на другите две най-краткосрочни евро-облигационни емисии – с падежи през 2023 г. и 2022 година. Сделките с тях се случват при 0.53% и 0.21% на нивата отпреди седмица.
На вторичния междубанков пазар на държавни ценни книжа се договаряха сделки с книжа и в най-дългия, и в най-късия края на кривата. Облигационните емисии със срочност до падеж от 9 и 10 години се търгуваха съответно при 1.67% и 1.73% на годишна база. Регистрираните сделки с книжа, чиято остатъчна срочност е 1.5 години, се осъществиха при отрицателна доходност до падеж. Тя е минус 0.05% на годишна база. Целта на купувача е да си спести плащането на минус 0.4% за средствата, които са свръхрезерв и са по сметката му при Българската народна банка. Така на практика купените от него книжа ще му носят 0.35% годишно, при положение че централната банка продължи да начислява отрицателна лихва върху свръхрезервите на търговските банки в размер на минус 0.4% още година и половина.
