Експертите на "Ейч Ес Би Си холдингс", "Ситигруп" и "Моргън Стенли" откриват все повече доказателства, че световните пазари са навлезли в последната фаза на възходящото си движение. Анализаторите на колосите от Уолстрийт посочват редица фактори в подкрепа на констатациите си, между които разкъсването на отколешната връзка между акции, облигации и борсови стоки, както и пренебрежителното отношение на инвеститорите към фундаменталните показатели и данни. А всичко това означава, че фондовите борси и кредитните пазари са застрашени от болезнен спад.
Андрю Шийтс – главен стратег на пазарните активи в "Моргън Стенли", посочва, че "корелацията между акциите и валутните пазари е станала по-слаба, валутните пазари са по-малко зависими от лихвите и всички те са станали по-слабо чувствителни към суровия петрол". Моделът на банката му показва, че активите в глобален план са с най-ниска корелация за последните близо десет години. И точно както преди кризата от 2007-а инвеститорите остойностяват активите на базата на рисковете, специфични за отделните ценни книги и индустриални сектори, омаловажавайки по-широките индикатори, каквито са последните огласени данни за промишления бранш. Шийтс препоръчва да се увеличат вложенията в щатски акции и да се намалят инвестициите в корпоративен дълг, където индивидуалното потребление и енергията са застъпени по-широко.
Засега обаче пазарните играчи се вълнуват по-скоро от "гастрола" на шефовете на най-големите световни централни банки на започващия в петък икономически симпозиум в Джаксън хол.
Председателят на Европейската централна банка Марио Драги вече направи генерална репетиция за събитието с изявата си в Линдау на 23 август. В реч пред аудитория от 17 Нобелови лауреати и 350 млади икономисти той заяви, че централните банкери трябва да са по-възприемчиви към иновациите в банковата политика при подготовката си за бъдещи икономически събития дори когато тази концепция не е ясна за всеки. Драги посочи, че официалните представители на институцията "не трябва да са обременени от защитата на предишни парадигми, загубили каквато и да била разяснителна сила". Шефът на ЕЦБ сподели пред слушателите, че "когато светът се променя – както се случи преди десет години, политиките, особено монетарната, трябва да се настройват… което е очевидно за повечето лица, но не за всички". Той обаче си спести подробности как смята да промени настройките на паричната стратегия на ръководената от него институция. Банкерът каза също, че проучванията показват, че иновациите от сорта на авансовите указания и програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации (в размер на 2.3 трлн. евро), както и еквивалентните схеми на Федералния резерв, са постигнали успехи в подкрепата на стопанствата и на инфлацията.
Драги произнесе речта си две седмици преди официалното съвещание на управителния съвет на ЕЦБ на 7 септември, на което се очаква да започнат обсъжданията на бъдещето на банковата програма за парични стимули. Банкерите навлизат в решителната фаза от битката си за възстановяване на ценовата стабилност в еврозоната в момент, когато инфлацията упорито отказва да "се съгласува" с икономическия подем.
Публикуваният на 23 август анализ на производствената активност на еврозоната показва, че промишленият бранш продължава да подхранва икономическия растеж и да създава работни места.
В Германия индексът, следящ развитието на сектора на услугите и на промишлеността, се е повишил до 55.7 пункта през този месец срещу 54.7 през миналия. Което свидетелства за силен икономически растеж, който дори може да надхвърли 2% в най-голямото европейско стопанство през 2017-а.
Френският производствен бранш също се отчете със силен подем – 55.8 пункта е достигнал августовският индекс на сектора срещу 54.9 през юли. Ръстът на потребителските цени обаче е бил едва 1.3% годишно през юли – достатъчен да потвърди, че рисковете от дефлация са изчезнали, но прекалено малък, за да се доближи до целевите 2% на ЕЦБ.
Добрите икономически показатели на еврорегиона повишиха котировките на еврото над 1.18 щ. долара. И засилиха опасенията, споделени на последното съвещание на управителния съвет на ЕЦБ през юли, че силната единна европейска валута може да подкопае икономическото възстановяване на блока. Еврото е поскъпнало с над 5% на претеглена през търговските сделки база и с 12% към зелените пари от началото на 2017-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2272 млн. евро (4443 млн. лева). Сделките в щатски долари бяха под 1% (0.86%) от купената и продадена валута.
