Седим си ние на кръстопътя между Европа и Азия и вместо да използваме геостратегическите си предимства, за които политиците умират да говорят, си чоплим носа. И който случайно мине, одумваме го и даваме оценки от "последна инстанция".
„Глей го па тоя!“, „Глей я па тая!“. Това е оценката за различните от нас. С еднаквите сме по кръчмите. Където все пак има дискусия и плурализъм на мненията. Но, забелязал съм, че надделява гледната точка на този, който черпи.
На българина или къщата му е малка, или жена му е грозна. Колата винаги е супер дори да е на абитуриентска възраст.
Сега ще идва президентът Макрон с първата дама на Франция. На него му викат „Геро“, щото бил геронтофил. „Мани го тоя бабо@б!“ Това е всичко. Ама го предпочитам пред ония, дето им викат "Гейо"?
За жена на франсето прекорянето не свършва. "Льо бабугер“, „льо бабишкер“ – това е родната оценка за г-жа Макрон. Която, както е общоприето да се казва: „Обича агнешкото“.
Никой не се интересува защо идват височайшите французи, за какво ще ни натискат, за какво ние можем да ги бъзнем. Дори и през ум не му минава на народеца, като Макрон ще иска българите в родината му да получават колкото французите, ние пък да поискаме българите, които бачкат в „Мосю Бриколаж“ и „Монтюпе“, да взимат френски заплати.
Пропуснахме да видим, че френската преса въобще не споменава Румъния и България като следващи точки на паневропейските му гастроли. Щото за тях сме мястото, където си забиват кабърчетата на картата на Стария континент. А не франкофони, за каквито ни набеди президентът Желев и франсетата му повярваха.
Но да забравим за мисленето, то не ни е силна страна. Да се върнем на Бриджит Троньо, жена му. По време на предизборната борба журналисти я попитали: „Мадам Макрон, защо подкрепяте съпруга си точно сега да стане президент. Не е ли по-добре да израсне политически и да се пробва след пет години?“
А тя отговорила: „Как така? Вие представяте ли на какво ще приличам след пет години?"
Жените обикновено нямат чувство за хумор. Затова този отговор ме изуми. Отговор на една реалистка. И най-важното – дама без комплекси и жалби за младост. Изключително достойно, български простаци!
Ако пък ние станем за малко реалисти, не може да не видим, че на снимките на първите дами, където и да е, г-жа Макрон засенчва с фигура, стил и поведение не само нашето Деси и туркинята, но и по-голямата част от първите лелки на Европа и се дава само на Тръмповица, която е от друга класа.
То и към великия Григор Димитров отношението не е като към спортния герб на България. То е смес от завист и простотия. „Гришок, като печелиш и@беш, @беш за цяла България, като губиш, губиш само за себе си!“.
И така, докато седим безмозъчни на кръстопътя, ни заобикалят тръби, коридори и пари. А ние се почесваме там, където не ни сърби и се окайваме. „Пак ли тоя Бойко ще ни управлява?“, пита негласуващият.
Еми да. Докато не си вдигнеш трибуквеника да идеш до урната, не скриеш личната карта на баба ти – да не може да подкрепи Корнелия, и не пуснеш вота си за нещо, дето си решил, че става, така ще е.
Оставете майтапа, ама на обратното на това, което е в България, на пасивния сеирджилък де, му викат "гражданска култура". Онези на Запад са я градили от 200 до 500 години.
А ние сме газили рядката кал между трите села, от които се е пръкнала столицата ни.
Чавдар Цолов, разбирач
